Триене: Разлика между версии
Luckas-bot (беседа | приноси) м Робот Добавяне: is:Núningur |
м Робот Промяна: is:Núningskraftur |
||
Ред 37: | Ред 37: | ||
[[hu:Súrlódás]] |
[[hu:Súrlódás]] |
||
[[id:Gaya gesek]] |
[[id:Gaya gesek]] |
||
[[is: |
[[is:Núningskraftur]] |
||
[[it:Attrito]] |
[[it:Attrito]] |
||
[[ja:摩擦]] |
[[ja:摩擦]] |
Версия от 05:41, 14 декември 2008
Във физиката триене се нарича тангенциалната компонента на силата на взаимодействие между две притиснати една към друга повърхности. Триенето води до съпротивление срещу движение между повърхностите и може да предизвика механични деформации и нагряване.
Коефициентът на триене е число характеризиращо степента на триене между дадена двойка материали. Например ледът върху метал има много нисък коефициент на триене (те се плъзгат лесно един върху друг), а гумата върху асфалт има много висок коефициент на триене (те не се плъзгат лесно един спрямо друг). Стойностите на коефициента на триене обикновено са между 0 и 1.
В случая на сцепление Силата на триене е пропорционална на силата, притискаща повърхностите една към друга, и на коефициента на триене:
където Ff е силата на триене, Fp е силата, перпендикулярна на контактната повърхнина, а μf е коефициентът на триене.
При хлъзгане силата на триене зависи и от относителната скорост на двете повърхности, но при малки скорости разликата е незначителна. Въпреки това, тя може да бъде усетена на практика. Рязкото тръгване при бутане/дърпане на предмет в покой спиран от силата на триене се дължи на факта, че коефициентът на триене при хлъзгане е малко по-малък от този при сцепление.
Както се вижда от формулата, силата на триене не зависи от размера на контактната площ между двете тела. Нейната посока е винаги противоположна на посоката на движение. В случая на сцепление става дума за посоката в която би тръгнало тялото ако силата на триене я нямаше.
При търкаляне също се наблюдава триене, но то нормално е с порядъци по-малко отколкото в предните случаи, което обяснява ползата от откриването на колелото.