География на Алжир: Разлика между версии
| Ред 9: | Ред 9: | ||
По-висока и по-обширна от Тел Атлас е планинската верига Сахарски Атлас. Сахарски Атлас е формирана от три масива: Ксур до границата с Мароко, Амур и Улад Наил. Сахарски Атлас, която получава повече валежи от Високите плата, включва също обширни пасища. Малки реки, течащи по южните склонове на масивите, които изграждат Сахарски Атлас, изчезват в пустинята, но снабдяват кладенците на няколко оазиси в северните части на Сахара. |
По-висока и по-обширна от Тел Атлас е планинската верига Сахарски Атлас. Сахарски Атлас е формирана от три масива: Ксур до границата с Мароко, Амур и Улад Наил. Сахарски Атлас, която получава повече валежи от Високите плата, включва също обширни пасища. Малки реки, течащи по южните склонове на масивите, които изграждат Сахарски Атлас, изчезват в пустинята, но снабдяват кладенците на няколко оазиси в северните части на Сахара. |
||
=== Североизточен Алжир == |
=== Североизточен Алжир === |
||
Източната част на Алжир представлява голяма площ с много планини, равнини и речни басейни. Различава се от западната част на страната по това, че най-важните й топографски елементи не са успоредни на брега. В южната част на източен Алжир, стръмните урви на планините Орес създават почти недостъпни убежища, които са били важна част в историята на Магреб от Римските времена. Брегът в крайната източна част на страната е предимно планински, но ограничени равнини осигуряват достъп до по-отдалечена от брега част за пристанищните градове Беджая, Скикда и Анаба. Във вътрешната част на североизточен Алжир са разположени обширни високи равнини, край градовете Сетиф и Константин. Тези равнини започват да се развиват по време на Френския колониален период като главни центрове за отглеждане на зърнени култури. Близо до Константин, солени блата предлагат сезонни пасища за полуномадските пастири, обитаващи района. |
Източната част на Алжир представлява голяма площ с много планини, равнини и речни басейни. Различава се от западната част на страната по това, че най-важните й топографски елементи не са успоредни на брега. В южната част на източен Алжир, стръмните урви на планините Орес създават почти недостъпни убежища, които са били важна част в историята на Магреб от Римските времена. Брегът в крайната източна част на страната е предимно планински, но ограничени равнини осигуряват достъп до по-отдалечена от брега част за пристанищните градове Беджая, Скикда и Анаба. Във вътрешната част на североизточен Алжир са разположени обширни високи равнини, край градовете Сетиф и Константин. Тези равнини започват да се развиват по време на Френския колониален период като главни центрове за отглеждане на зърнени култури. Близо до Константин, солени блата предлагат сезонни пасища за полуномадските пастири, обитаващи района. |
||
Версия от 16:21, 31 януари 2009
 | В момента тази статия или раздел е в процес на изграждане или съществено преработване. Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат. Вижте историята на статията, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Този шаблон се поставя в страници или раздели, върху които интензивно се работи от страна на един редактор, единствено с цел да се предотвратят евентуални конфликти на редакции с други уикипедианци. Той би трябвало да се използва рядко и за колкото се може по-кратко време. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по статията или раздела, за която се отнася, моля премахнете шаблона. |
Алжир е страна в Северна Африка, с площ 2 381 741 км², 80% от които са заети от пустинята Сахара. Алжир е втората по големина страна в Африка след Судан. Има широк излаз на Средиземно море. Северната част на Алжир, между Средиземно море и Сахара, земя на много планини, долини и плата формира съществена част от северноафриканския регион Магреб. Този регион включва Мароко, Тунис и северозападната част на Либия.
Географски региони
Тел Атлас, Високите Плата и Сахарски Атлас
В северозападната част на Алжир преобладава планинската верига Тел Атлас. Между планините Тел Атлас и Сахарски Атлас, са разположени Високите плата, които представляват леко хълмисти равнини, простиращи се на повече от 600 километра източно от границата с Мароко. Средната надморска височина на тези плата е 1 100 - 1 300 метра на запад, до 400 метра на изток. Те са толкова сухи, че понякога се причисляват като част от Сахара. Покрити са с алувиални остатъци, формирани при рушенето на планините.
По-висока и по-обширна от Тел Атлас е планинската верига Сахарски Атлас. Сахарски Атлас е формирана от три масива: Ксур до границата с Мароко, Амур и Улад Наил. Сахарски Атлас, която получава повече валежи от Високите плата, включва също обширни пасища. Малки реки, течащи по южните склонове на масивите, които изграждат Сахарски Атлас, изчезват в пустинята, но снабдяват кладенците на няколко оазиси в северните части на Сахара.
Североизточен Алжир
Източната част на Алжир представлява голяма площ с много планини, равнини и речни басейни. Различава се от западната част на страната по това, че най-важните й топографски елементи не са успоредни на брега. В южната част на източен Алжир, стръмните урви на планините Орес създават почти недостъпни убежища, които са били важна част в историята на Магреб от Римските времена. Брегът в крайната източна част на страната е предимно планински, но ограничени равнини осигуряват достъп до по-отдалечена от брега част за пристанищните градове Беджая, Скикда и Анаба. Във вътрешната част на североизточен Алжир са разположени обширни високи равнини, край градовете Сетиф и Константин. Тези равнини започват да се развиват по време на Френския колониален период като главни центрове за отглеждане на зърнени култури. Близо до Константин, солени блата предлагат сезонни пасища за полуномадските пастири, обитаващи района.