Ново Паничарево: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
м I, the machine... Динамична карта. |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
<!-- Ако имате информация, моля добавете я след знака "равно" --> |
<!-- Ако имате информация, моля добавете я след знака "равно" --> |
||
{{Селище в България |
{{Селище в България |
||
| карта-положение = left |
|||
община=Приморско |
|||
⚫ | |||
| карта=Karta_Novo_Panicharevo |
|||
⚫ | |||
| екатте = 52129 |
| екатте = 52129 |
||
| надм-височина=104 |
| надм-височина = 104 |
||
| пощ-код=8152 |
| пощ-код = 8152 |
||
| тел-код=05504 |
| тел-код = 05504 |
||
| сев-ширина= |
| сев-ширина = 42.283 |
||
| изт-дължина= |
| изт-дължина = 27.550 |
||
| мпс-код=А |
|||
| кмет=Надежда Иванова |
|||
}} |
}} |
||
<!-- Някои от заглавията са скрити чрез командите за коментар ("<!--" и "-- >"). |
<!-- Някои от заглавията са скрити чрез командите за коментар ("<!--" и "-- >"). |
||
Ред 52: | Ред 49: | ||
<references /> |
<references /> |
||
⚫ | |||
[[Категория: Села в Област Бургас]] |
[[Категория: Села в Област Бургас]] |
||
⚫ | |||
[[ru:Ново-Паничарево]] |
[[ru:Ново-Паничарево]] |
Версия от 17:55, 31 януари 2009
Ново Паничарево е село в Югоизточна България. То се намира в община Приморско, Област Бургас.
Ново Паничарево | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1003 души[1] (15 март 2024 г.) |
Надм. височина | 68 m |
Пощ. код | 8152 |
Тел. код | 05504 |
МПС код | А |
ЕКАТТЕ | 52129 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Бургас |
Община – кмет | Приморско Иван Гайков (ГЕРБ; 2023) |
Кметство – кмет | Ново Паничарево Яна Жекова (ГЕРБ) |
Ново Паничарево в Общомедия |
География
История
Село Ново Паничарево слага началото на заселването си непосредствено след освобождаването на България от османско иго — 1879 година, е регистрирано в списъците на селищата на княжеството през 1882 г.
Неговото основно ядро от заселници идва от живущите до тогава хора в с. Паничарево (днешната местност Старо село) 6 км на юг от от селото, а същото е било заселено от живущите преди това в с. Чинакчи (днешна местност Юртя), на 5 км източно от Старо село, на югоизток — 6 км от с. Ново Паничарево. От това произтича, че основателите на с. Ново Паничарево са потомците на дедите и прадедите от с.Чинакчи.
От исторически източници и от предания от поколение на поколение е известно,че заселниците на с. Чинакчи и околните села са дошли от с. Рупките — Родопите, през 16—17 век по време на масовото подтисничество на българския народ от турските поробители. Българите в борбата си да запазят своята националност и религия, да се спасят от помехамеданчване, голяма част от тях намират спасение в дебрите на Странджа планина.Основното ядро от преселници в този край са дошли от с.Рупките и от там остава името на населяващите в този край хора като етническа група "Рупки".
Село Чинакчи е било малко, наброявало е 30—40 къщи, които били едноетажни, дървени, измазани с глина, покрити с ръжанка, с малки прозорчета. Някои от тях били направени от дъски, а гредите и другия дървен материал бил направен на длабове — били сглобяеми. Предвид голямата и хубава вековна дъбова гора наоколо, хората са сякли, дялали греди и бичили дъски на самото място. Само църквата е била изградена с високи каменни стени, покрита с керемиди, а вътре измазана с вар.
Основният поминък на хората бил скотовъдството и земеделието. Отглеждали са овце, свине, говеда, биволи и др. животни. Сеели са изключително ръж, ечемик, фий, пшеница и царевица. Почвата била слабопродуктивна, добивът нисък и хората едва осигурявали изхранването си. Занимавали се и с дърварство, отсечените дърва возели по скелите на Черноморското крайбрежие Атлиман, където ги продавали на търговци. Занимавали се и с въглищарство. Превозването извършвали с биволски и волски дървени коли при много трудни условия. По поречието на река Дуденска още се намират очертания на вади и язове от воденици където са мелели брашно.Имало също построена бичкижийница за бичене на дъски, а също така и тепавица за тупане на шаяци, аби, кебета и др. домашно тъкани изделия с които се обличали и обзавеждали.Това обстоятелство подсказва, че хората били напредничави и ползвали водата като енергиен източник макар и само през зимата, тъй като през лятото реката пресъхвала, та дори нямало вода за водопой на добитъка.[2]
Културни и природни забележителности
Редовни събития
Други
Външни препратки
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ ИСТОРИЯ НА СЕЛО НОВО ПАНИЧАРЕВО /Събрана и записана от Сотир Райков Стоилов, от с. Ново Паничарево, мой дядо, а също така голям патриот и родолюбец.