Четност: Разлика между версии
м Робот Добавяне: ar, el, sl Изтриване: af, pl |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
Числата които се делят на 2, се наричат четни, а числата които не се делят на 2, се наричат нечетни. |
|||
В естественият ред на числата четни числа са 2, 4, 6, 8,......1000...., а |
|||
не четни са 1, 3, 5, 7, 9,...1001.... |
|||
Нула e четнo числo. |
|||
Числото 10 се дели на 2. Всяко число, което свършва на 0, може да се представи като сбор от десетици. |
|||
Например 30 = 10 + 10 + 10; 50 = 10 + 10 + 10 + 10 + 10 |
|||
От правилото за делимост на сбор с число следва: |
|||
Всяко число, което свършва на нула се дели на 2 |
|||
Примери: Числата 90,150,700 се делят на 2, защото свършват на 0 |
|||
Многоцифрено число, което не свършва на нула, можем да представим като сбор от число, което свършва на нула и единици например 596 = 590 + 6 |
|||
Първото събераемо 590 се дели на 2, тъй като свършва на нула. Второто събераемо 6 също се дели на 2 Значи и самото число 596 се дели на 2 |
|||
Да вземем числото 597 Представяме го като 590+7 И тук първото ссъбераемо се дели на 2 , но второто събераемо е 7 и не се дели на 2 Щом само едното събераемо не се дели на 2, то и самото число 597 не се дели на 2 |
|||
И така числото 596 се дели на 2, защото последната му цифра означава четно число, а числото 597 не се дели на 2, защото последната му цифра означава нечетно число. |
|||
Всяко [[цяло число]] е или '''четно''', или '''нечетно'''. Четността на числата се определя по следния начин: ако едно цяло число е точно кратно на 2 (при деление на 2 се получава друго цяло число), числото е четно; останалите цели числа са нечетни. |
Всяко [[цяло число]] е или '''четно''', или '''нечетно'''. Четността на числата се определя по следния начин: ако едно цяло число е точно кратно на 2 (при деление на 2 се получава друго цяло число), числото е четно; останалите цели числа са нечетни. |
||
Версия от 22:32, 9 август 2009
Числата които се делят на 2, се наричат четни, а числата които не се делят на 2, се наричат нечетни.
В естественият ред на числата четни числа са 2, 4, 6, 8,......1000...., а не четни са 1, 3, 5, 7, 9,...1001.... Нула e четнo числo.
Числото 10 се дели на 2. Всяко число, което свършва на 0, може да се представи като сбор от десетици. Например 30 = 10 + 10 + 10; 50 = 10 + 10 + 10 + 10 + 10
От правилото за делимост на сбор с число следва: Всяко число, което свършва на нула се дели на 2
Примери: Числата 90,150,700 се делят на 2, защото свършват на 0
Многоцифрено число, което не свършва на нула, можем да представим като сбор от число, което свършва на нула и единици например 596 = 590 + 6
Първото събераемо 590 се дели на 2, тъй като свършва на нула. Второто събераемо 6 също се дели на 2 Значи и самото число 596 се дели на 2
Да вземем числото 597 Представяме го като 590+7 И тук първото ссъбераемо се дели на 2 , но второто събераемо е 7 и не се дели на 2 Щом само едното събераемо не се дели на 2, то и самото число 597 не се дели на 2
И така числото 596 се дели на 2, защото последната му цифра означава четно число, а числото 597 не се дели на 2, защото последната му цифра означава нечетно число.
Всяко цяло число е или четно, или нечетно. Четността на числата се определя по следния начин: ако едно цяло число е точно кратно на 2 (при деление на 2 се получава друго цяло число), числото е четно; останалите цели числа са нечетни.
Редицата на четните числа може да бъде записана така:
- Четни числа = 2Z = {..., −6, −4, −2, 0, 2, 4, 6, ...}.
Редицата на нечетните числа може да бъде показана по този начин:
- Нечетни числа = 2Z + 1 = {..., −5, −3, −1, 1, 3, 5, ...}.