Едуард Толман: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
м fixing masked redirect |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
|описание = |
|описание = |
||
|роден-дата = [[14 април]] [[1886]] |
|роден-дата = [[14 април]] [[1886]] |
||
|роден-място = [[Нютън (Масачузетс)]] [[САЩ]] |
|роден-място = [[Нютън (Масачузетс)]] [[Съединени американски щати|САЩ]] |
||
|починал-дата = [[19 ноември]] [[1959]] |
|починал-дата = [[19 ноември]] [[1959]] |
||
|починал-място = [[Бъркли]] [[САЩ]] |
|починал-място = [[Бъркли]] [[Съединени американски щати|САЩ]] |
||
|живял в = |
|живял в = |
||
|гражданство = американец |
|гражданство = американец |
Версия от 16:36, 24 септември 2009
Едуард Чейс Толман (Шаблон:Lang-en) е американски психолог, най-известен с изследванията си в полето на бихевиоризма, и по-специално с теорията си за ученето. Много психолози я разглеждат като „когнитивна полева теория“, въпреки че в множеството си експерименти предимно с бели плъхове, той винаги подчертава поведението. Разглежда поведенческото събитие като моларно, а не молекулярно, което означава, че събитието трябва да се идентифицира и опише като цяло, а не да се редуцира до серия от рефлекси. Освен това приема поведението като имащо цел, посочвайки значението на целенасочеността. Посоката, в която поема организмът, зависи от перцепциите му на целта и от тоталността на ситуацията заедно с очакванията, развити по отношение на ситуацията.
Толман е известен с въвеждането на понятието „междинна променлива“ в психологията. Междинните променливи включват фактори, които са плод на умозаключения, не са наблюдавани и помагат на обяснението на събитието, но не са директно верифицируеми.
И накрая той е убеден, че ученето може да се осъществи и при отсъствието на цел. Нарича го „латентно учене“. Макар че не е директно наблюдаемо, ученето може да се осъществи имплицитно, а по-късно реалността на латентното учене може да стане видима, когато целта е въведена.
Книги
- Tolman, E. C. (1932). Purposive behavior in animals and men. New York: Century.
- Tolman, E. C. (1938). The determinants of behavior at a choice point. Psychological Review, 45, 1-41.
- Tolman, E. C. (1942). Drives towards war. New York: Appleton-Century-Crofts.
- Tolman, E. C. (1948). Cognitive maps in rats and men. Psychological Review, 55, 189-208. (Retrieved on 07-02-06)
- Tolman, E. C. (1951). Behavior and psychological man: essays in motivation and learning.
Източници
- Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Корсини