Едуард Толман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Едуард Толман
Edward Chace Tolman
американски психолог
Tolman, E.C. portrait.jpg
Роден
Починал

Националност Флаг на САЩ САЩ
Образование Харвардски университет
Научна дейност
Област Психология
Известен с Бихевиоризъм

Едуард Чейс Толман (на английски: Edward Chace Tolman) е американски психолог.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Едуард Толман е най-известен с изследванията си в полето на бихевиоризма, и по-специално с теорията си за ученето. Много психолози я разглеждат като „когнитивна полева теория“, въпреки че в множеството си експерименти предимно с бели плъхове, той винаги подчертава поведението. Разглежда поведенческото събитие като моларно, а не молекулярно, което означава, че събитието трябва да се идентифицира и опише като цяло, а не да се редуцира до серия от рефлекси. Освен това приема поведението като имащо цел, посочвайки значението на целенасочеността. Посоката, в която поема организмът, зависи от перцепциите му на целта и от тоталността на ситуацията заедно с очакванията, развити по отношение на ситуацията.

Толман е известен с въвеждането на понятието „междинна променлива“ в психологията. Междинните променливи включват фактори, които са плод на умозаключения, не са наблюдавани и помагат на обяснението на събитието, но не са директно верифицируеми.

И накрая той е убеден, че ученето може да се осъществи и при отсъствието на цел. Нарича го „латентно учене“. Макар че не е директно наблюдаемо, ученето може да се осъществи имплицитно, а по-късно реалността на латентното учене може да стане видима, когато целта е въведена.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Tolman, E. C. (1932). Purposive behavior in animals and men. New York: Century.
  • Tolman, E. C. (1938). The determinants of behavior at a choice point. Psychological Review, 45, 1 – 41.
  • Tolman, E. C. (1942). Drives towards war. New York: Appleton-Century-Crofts.
  • Tolman, E. C. (1948). Cognitive maps in rats and men. Psychological Review, 55, 189 – 208. Посетен на 6 февруари 2007 г.
  • Tolman, E. C. (1951). Behavior and psychological man: essays in motivation and learning.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Корсини

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Колективен нормативен архив, Посетен на 3 май 2014 г..