Жоашен дю Беле: Разлика между версии
м Робот Добавяне: ro:Joachim du Bellay |
|||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
== Библиография == |
== Библиография == |
||
* „''La Défense et illustration de la langue française''“ (1549) |
* „''La Défense et illustration de la langue française''“ (1549) |
||
* „''Olive''“ (1549) |
|||
* „''Antiquités de Rome''“ (1558) |
* „''Antiquités de Rome''“ (1558) |
||
* „''Regrets''“ (1558) |
* „''Regrets''“ (1558) |
||
Версия от 05:15, 25 октомври 2009
| Жоашен дю Беле Joachim du Bellay | |
| френски поет | |
 | |
| Роден |
ок. 1522
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Света Богородица, Париж, Франция |
| Учил в | Университет на Поатие |
| Жоашен дю Беле в Общомедия | |
Жоашен дю Беле (на френски Joachim du Bellay) е френски поет и критик, член на Плеядата. Неговата „La Défense et illustration de la langue française“ се превръща в своеобразен манифест на движението. Той е автор и на първия сборник с оди, както и на първите любовни сонети на френски език.
Дю Беле е роден в благородническо семейство в Западна Франция. Той учи право в Поатие и Париж. През 1549 публикува първите си сонети, вдъхновени от Петрарка. По това време Жоашен дю Беле се включва в дейността на Плеядата, литературна група, застъпваща се за създаването на модерна литература на френски език. През 1553 той заминава за Рим със своя братовчед Жан дю Беле, кардинал и известен дипломат. След завръщането си във Франция през 1558 публикува две стихосбирки, изпълнени с меланхолия и горчива ирония. Жоашен дю Беле умира малко по-късно, в началото на 1560.
Библиография
- „La Défense et illustration de la langue française“ (1549)
- „Olive“ (1549)
- „Antiquités de Rome“ (1558)
- „Regrets“ (1558)