Тракийска тънкорунна овца: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 08:22, 4 декември 2009

Тракийска тънкорунна овца е българска порода овце с предназначение добив на вълна и месо.

Разпространение

Породата е разпространена в стопанства в селища, намиращи се в полската част на област Стара Загора. Породата е създадена чрез сложно възпроизводително кръстосване на местни породи овце с кочове от тънкорунни породи. Овцете са заплодени с кочове от породата Меринофлайш и след това техните кръстоски с Кавказки кочове. Създадени са два типа: първият тип е получен като за основа са използвани ваклата и бялата маришка овца (т.нар. пловдивски тип), а вторият тип е с участието на местната старозагорска овца (т.нар. старозагорски тип). Призната е за порода през 1976 г.

Към 2008 г. броят на представителите на породата е бил 310 индивида.

Рисков статус - застрашена от изчезване.

Описание и характеристика на породата

Животните с едро телосложение. Главата е бяла, средно голяма с права профилна линия. Овцете са без рога, а рогата при кочовете са добре развити. Гръдният кош е средно широк и дълбок, а гърбът е прав. Опашката е дълга и достига под скакателната става. Шията е средно дълга с три кожни гънки - по една-две напречни и една надлъжна. Краката са здрави.

Руното е бяло и затворено. Краката, главата и корема са добре зарунени.

Овцете са с тегло 60 - 82 kg, а кочовете 95 - 105 kg. Средният настриг на вълна е 5 - 6 kg при овцете и 10 - 12 kg при кочовете. Плодовитостта е в рамките на 125 - 130%. Средната млечност за лактационен период е 74 l.

Литература

Породи селскостопански животни в България, Авторски колектив, Каталог, Второ преработено издание, издателсво ИФО Дизайн ООД, ISBN 978-954-92216-3-3, 2008 г. стр.80

Външни препратки

Тракийска тънкорунна овца

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 == Разпространение ==
-Породата е разпространена в стопанства в селища, намиращи се в полската част на областит [[Област Стара Загора|Стара Загора]]. Породата е създадена чрез сложно възпроизводително кръстосване на местни породи овце с кочове от тънкорунни породи. Овцете са заплодени с кочове от породата [[Меринофлайш]] и след това техните кръстоски с [[Кавказки меринос|Кавказки кочове]]. Създадени са два типа: първият тип е получен като за основа са използвани [[Вакла маришка овца|ваклата]] и [[Бяла маришка овца|бялата маришка овца]] (т.нар. пловдивски тип), а вторият тип е с участието на [[Местна старозагорска овца|местната старозагорска овца]] (т.нар. старозагорски тип). Призната е за порода през 1976 г.
+Породата е разпространена в стопанства в селища, намиращи се в полската част на област [[Област Стара Загора|Стара Загора]]. Породата е създадена чрез сложно възпроизводително кръстосване на местни породи овце с кочове от тънкорунни породи. Овцете са заплодени с кочове от породата [[Меринофлайш]] и след това техните кръстоски с [[Кавказки меринос|Кавказки кочове]]. Създадени са два типа: първият тип е получен като за основа са използвани [[Вакла маришка овца|ваклата]] и [[Бяла маришка овца|бялата маришка овца]] (т.нар. пловдивски тип), а вторият тип е с участието на [[Местна старозагорска овца|местната старозагорска овца]] (т.нар. старозагорски тип). Призната е за порода през 1976 г.
 Към 2008 г. броят на представителите на породата е бил 310 индивида.
@@ Ред 10: / Ред 10: @@
 == Описание и характеристика на породата ==
-Животните с едро телосложение. [[Глава]]та е бяла, средно голяма с права профилна линия. Овцете са без [[рог]]а, а рогата при кочовете са добре развити. Гръдният кош е средно широк и дълбок, а гърбът е прав. [[Опашка]]та е дъга и достига под скакателната става. Шията е средно дълга с три кожни гънки - по една-две напречни и една надлъжна. [[Крак]]ата са здрави.
+Животните с едро телосложение. [[Глава]]та е бяла, средно голяма с права профилна линия. Овцете са без [[рог]]а, а рогата при кочовете са добре развити. Гръдният кош е средно широк и дълбок, а гърбът е прав. [[Опашка]]та е дълга и достига под скакателната става. Шията е средно дълга с три кожни гънки - по една-две напречни и една надлъжна. [[Крак]]ата са здрави.
 Руното е бяло и затворено. Краката, главата и корема са добре зарунени.