Александър Горчаков: Разлика между версии
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 12: | Ред 12: | ||
Александър Горчаков е роден на 16 юли 1789 г. в семайството на наследствените дворяни, княз Михаил Горчаков и графиня Елена Ферзен. Завършва Царскоселския лицей. Ориентира се към дипломатическото пиприще и започва кариера през 1817 г. при граф Неселроде. Секретар на руското посолство в Лондон и Рим (1822-1828). Участва в дипломатически мисии в Италия, Австро-Унгария и Германия. |
Александър Горчаков е роден на 16 юли 1789 г. в семайството на наследствените дворяни, княз Михаил Горчаков и графиня Елена Ферзен. Завършва Царскоселския лицей. Ориентира се към дипломатическото пиприще и започва кариера през 1817 г. при граф Неселроде. Секретар на руското посолство в Лондон и Рим (1822-1828). Участва в дипломатически мисии в Италия, Австро-Унгария и Германия. |
||
Министър на външните работи на Русия (1856-1882). Държавен канцлер. В |
Министър на външните работи на Русия (1856-1882). Държавен канцлер. Близък сътрудник на император [[Александър II (Русия)|Александър II]]. В дипломацията залага на Руско-Германския съюз. Неизменен участник в т.н. ''Европейски концерт''. Участва активно в събитията свързани с [[Френско-пруска война|Френско-Пруската война (1870-1871)]] и [[Обединение на Германия|Обединението на Германия]]. |
||
На Лондонската конференция през 1871 г. успява да постигне отменяне на някои от най-тежките за Русия клаузи на Парижкия мирен договор от 1856 г. |
На Лондонската конференция през 1871 г. успява да постигне отменяне на някои от най-тежките за Русия клаузи на Парижкия мирен договор от 1856 г. |
||
Княз Горчаков осъществява дипломатическата подготовка на Руско- |
Княз Горчаков осъществява дипломатическата подготовка на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877–1878)]] г., като осигурява неутралитета на големите европейски държави. |
||
По време на Берлинския конгрес през 1878 г. ръководи руската делегация. След подписването на Берлинския договор (1878) постепенно се оттегля от дипломацията и политиката. Кавалер на най-висшия руски Орден „Свети Андрей Первозваний“. |
По време на Берлинския конгрес през 1878 г. ръководи руската делегация. След подписването на Берлинския договор (1878) постепенно се оттегля от дипломацията и политиката. Кавалер на най-висшия руски Орден „Свети Андрей Первозваний“. |
Версия от 20:14, 6 август 2010
Александър Горчаков | |
руски политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Санкт Петербург, Русия |
Учил в | Царскоселски лицей |
Награди | Орден „Свети Станислав“ I степен Орден „Свети Станислав“ II степен орден на свети Владимир, 4-та степен Орден на Златното руно Орден Черен орел Орден за вярност Орден на слона Орден Свети Владимир III степен |
Семейство | |
Род | Горчаков |
Деца | Константин Горчаков |
Подпис | |
Александър Горчаков в Общомедия |
Александър Михайлович Горчаков ( от руски Александр Михайлович Горчаков ) е руски дипломат, посланик в Германия и Австро-Унгария. Наследствен княз. Политик, министър на външните работи на Руската империя (1856-1882) и държавен канцлер.
Александър Горчаков е роден на 16 юли 1789 г. в семайството на наследствените дворяни, княз Михаил Горчаков и графиня Елена Ферзен. Завършва Царскоселския лицей. Ориентира се към дипломатическото пиприще и започва кариера през 1817 г. при граф Неселроде. Секретар на руското посолство в Лондон и Рим (1822-1828). Участва в дипломатически мисии в Италия, Австро-Унгария и Германия.
Министър на външните работи на Русия (1856-1882). Държавен канцлер. Близък сътрудник на император Александър II. В дипломацията залага на Руско-Германския съюз. Неизменен участник в т.н. Европейски концерт. Участва активно в събитията свързани с Френско-Пруската война (1870-1871) и Обединението на Германия. На Лондонската конференция през 1871 г. успява да постигне отменяне на някои от най-тежките за Русия клаузи на Парижкия мирен договор от 1856 г.
Княз Горчаков осъществява дипломатическата подготовка на Руско-турската война (1877–1878) г., като осигурява неутралитета на големите европейски държави.
По време на Берлинския конгрес през 1878 г. ръководи руската делегация. След подписването на Берлинския договор (1878) постепенно се оттегля от дипломацията и политиката. Кавалер на най-висшия руски Орден „Свети Андрей Первозваний“.
Източници
- Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с. 84