Литър: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Mons moulins decalitre.JPG|мини|Двоен декалитър]] |
[[Файл:Mons moulins decalitre.JPG|мини|180п|Двоен декалитър]] |
||
'''Литърът''' (означава се с л, l, L, ℓ) е единица за [[обем]], определена на основата на единиците [[SI]] и равна на 0,001 m<sup>3</sup> или един кубически дециметър (dm<sup>3</sup>). Нейната употреба се допуска в България съгласно [[b:Наредба за единиците за измерване|Наредбата за единиците за измерване]]. Официалното ѝ означение е l или L. Второто се ползва при опасност малката латинска буква l да се сбърка с 1 или с |. Понякога се използва ръкописната буква ℓ, но тя няма официален статут.<ref name="BIPM2006">[http://www.bipm.org/utils/common/pdf/si_brochure_8_en.pdf Bureau International des Poids et Mesures, 2006], p. 124.</ref> |
'''Литърът''' (означава се с л, l, L, ℓ) е единица за [[обем]], определена на основата на единиците [[SI]] и равна на 0,001 m<sup>3</sup> или един кубически дециметър (dm<sup>3</sup>). Нейната употреба се допуска в България съгласно [[b:Наредба за единиците за измерване|Наредбата за единиците за измерване]]. Официалното ѝ означение е l или L. Второто се ползва при опасност малката латинска буква l да се сбърка с 1 или с |. Понякога се използва ръкописната буква ℓ, но тя няма официален статут.<ref name="BIPM2006">[http://www.bipm.org/utils/common/pdf/si_brochure_8_en.pdf Bureau International des Poids et Mesures, 2006], p. 124.</ref> |
||
Произходът на думата е от [[гръцки]] - λίτρα (lítra) и означава стара мярка за обем. |
Произходът на думата е от [[гръцки]] - λίτρα (lítra), което по-късно преминава в старофренски ({{lang-fr|litron}}) и и означава стара мярка за обем, равна на 0,831018 от съвременния литър. |
||
== История == |
== История == |
||
[[Файл:CubeLitre.svg|мини|180п|ляво|Дефиниция на литъра като един кубичен дециметър (куб със страна 10 сантиметра)]] |
|||
Понятието ''литър'' е въведено във [[Франция]] през 1795 г. като една от новите републикански единици за измерване и е определен като един кубичен дециметър. Оригиналният литър всъщност е 1.000974 от днешния dm<sup>3</sup>. През 1879 г. Международният комитет по мерки и теглилки приема за символ на литъра малката буква l. През 1901 г., на 3-тата [[Генерална конференция по мерки и теглилки]], литърът е предефиниран като пространството, заемано от 1килограм чиста [[вода]] при температура на максимална плътност (3,98 °С) и при налягане от 1 стандартна атмосфера (760 mmHg). Това прави литъра равен на около 1.000 028 dm<sup>3</sup>. |
Понятието ''литър'' е въведено във [[Франция]] през 1795 г. като една от новите републикански единици за измерване и е определен като един кубичен дециметър. Оригиналният литър всъщност е 1.000974 от днешния dm<sup>3</sup>. През 1879 г. Международният комитет по мерки и теглилки приема за символ на литъра малката буква l. През 1901 г., на 3-тата [[Генерална конференция по мерки и теглилки]], литърът е предефиниран като пространството, заемано от 1килограм чиста [[вода]] при температура на максимална плътност (3,98 °С) и при налягане от 1 стандартна атмосфера (760 mmHg). Това прави литъра равен на около 1.000 028 dm<sup>3</sup>. |
||
Ред 14: | Ред 15: | ||
Днес знаем, че плътността зависи и от [[изотоп]]ните съотношения на [[кислород]]ните и [[водород]]ни атоми в дадена проба вода. Съвременните измервания по Виенския стандарт, което е чиста дестилирана вода с изотопен състав, представител на средната им стойност в океаните по света, показват, че е с плътност 0.999975 ±0.000001 kg/L в точките си на максимална плътност (3,984 ° C) при една стандартна атмосфера налягане (760 тор).<ref>Isotopic composition and temperature per London South Bank University’s [http://www1.lsbu.ac.uk/water/data.html “List of physicochemical data concerning water”], density and uncertainty per [http://webbook.nist.gov/chemistry/ NIST Standard Reference Database Number 69] (retrieved 5 April 2010)</ref> |
Днес знаем, че плътността зависи и от [[изотоп]]ните съотношения на [[кислород]]ните и [[водород]]ни атоми в дадена проба вода. Съвременните измервания по Виенския стандарт, което е чиста дестилирана вода с изотопен състав, представител на средната им стойност в океаните по света, показват, че е с плътност 0.999975 ±0.000001 kg/L в точките си на максимална плътност (3,984 ° C) при една стандартна атмосфера налягане (760 тор).<ref>Isotopic composition and temperature per London South Bank University’s [http://www1.lsbu.ac.uk/water/data.html “List of physicochemical data concerning water”], density and uncertainty per [http://webbook.nist.gov/chemistry/ NIST Standard Reference Database Number 69] (retrieved 5 April 2010)</ref> |
||
== Практическа употреба == |
|||
[[Файл:CG measuring cup.jpg|мини|180п|Измерителна чаша]] |
|||
{{раздел-мъниче}} |
|||
== Кратни единици == |
== Кратни единици == |
||
Ред 63: | Ред 68: | ||
=== Еквивалентност в други системи единици === |
=== Еквивалентност в други системи единици === |
||
[[Файл:MerrydownGold.jpg|мини|160п|Еднолитрова бутилка]] |
|||
{| class="wikitable sortable" |
{| class="wikitable sortable" |
||
|- |
|- |
Версия от 17:23, 24 април 2011
Литърът (означава се с л, l, L, ℓ) е единица за обем, определена на основата на единиците SI и равна на 0,001 m3 или един кубически дециметър (dm3). Нейната употреба се допуска в България съгласно Наредбата за единиците за измерване. Официалното ѝ означение е l или L. Второто се ползва при опасност малката латинска буква l да се сбърка с 1 или с |. Понякога се използва ръкописната буква ℓ, но тя няма официален статут.[1]
Произходът на думата е от гръцки - λίτρα (lítra), което по-късно преминава в старофренски (Шаблон:Lang-fr) и и означава стара мярка за обем, равна на 0,831018 от съвременния литър.
История
Понятието литър е въведено във Франция през 1795 г. като една от новите републикански единици за измерване и е определен като един кубичен дециметър. Оригиналният литър всъщност е 1.000974 от днешния dm3. През 1879 г. Международният комитет по мерки и теглилки приема за символ на литъра малката буква l. През 1901 г., на 3-тата Генерална конференция по мерки и теглилки, литърът е предефиниран като пространството, заемано от 1килограм чиста вода при температура на максимална плътност (3,98 °С) и при налягане от 1 стандартна атмосфера (760 mmHg). Това прави литъра равен на около 1.000 028 dm3.
През 1964 г. на 12-тата Генералната конференция по мерки и теглилки е върнато първоначалното определение, като литърът отново е точно определен по отношение на метъра като равен точно на 1 dm3.[2]
През 1979 г. на 16-тата Генералната конференция по мерки и теглилки символът L (главна буква L) е приет като алтернативен символ на изписване. Има предпочитания да се запази само един от тези символи, но през 1990 година е решено, че все още е рано за това.[3]
Един литър вода има маса почти точно един килограм, измерен по нейната максимална плътност, която се среща при около 4 °С. По същия начин: 1 милилитър вода е с маса около 1 грам; 1000 литра вода е около 1000 килограма.
Днес знаем, че плътността зависи и от изотопните съотношения на кислородните и водородни атоми в дадена проба вода. Съвременните измервания по Виенския стандарт, което е чиста дестилирана вода с изотопен състав, представител на средната им стойност в океаните по света, показват, че е с плътност 0.999975 ±0.000001 kg/L в точките си на максимална плътност (3,984 ° C) при една стандартна атмосфера налягане (760 тор).[4]
Практическа употреба
Кратни единици
За кратните и подразделенията на литъра се прилагат общите правила за представките на единиците от SI. Някои по-често използвани в практиката наименования са:
- hl хектолитър, равен на 100 литра;
- cl сантилитър, 1/100 от литъра;
- ml милилитър, 1/1000 от литъра;
Стойност | Име | Символ | Еквивалентен обем | Стойност | Име | Символ | Еквивалентен обем | |||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
100 L | литър | l (ℓ) | L | dm3 | кубичен дециметър | |||||||
101 L | декалитър | dal | daL | 101 dm3 | десет кубични дециметра | 10−1 L | децилитър | dl | dL | 102 cm3 | сто кубични сантиметра | |
102 L | хектолитър | hl | hL | 102 dm3 | сто кубични дециметра | 10−2 L | сантилитър | cl | cL | 101 cm3 | десет кубични сантиметра | |
103 L | килолитър | kl | kL | m3 | кубичен метър | 10−3 L | милилитър | ml | mL | cm3 | кубичен сантиметър | |
106 L | мегалитър | Ml | ML | dam3 | кубичен декаметър | 10−6 L | микролитър | µl | µL | mm3 | кубичен милиметър | |
109 L | гигалитър | Gl | GL | hm3 | кубичен хектометър | 10−9 L | нанолитър | nl | nL | 106 µm3 | един милион кубични микрометра | |
1012 L | тералитър | Tl | TL | km3 | кубичен километър | 10−12 L | пиколитър | pl | pL | 103 µm3 | хиляда кубични микрометра | |
1015 L | петалитър | Pl | PL | 103 km3 | хиляда кубични километра | 10−15 L | фемтолитър | fl | fL | µm3 | кубичен микрометър | |
1018 L | аксалитър | El | EL | 106 km3 | един милион кубични километра | 10−18 L | атолитър | al | aL | 106 nm3 | един милион кубични нанометра | |
1021 L | сеталитър | Zl | ZL | Mm3 | кубичен мегаметър | 10−21 L | септолитър | zl | zL | 103 nm3 | хиляда кубични нанометра | |
1024 L | йоталитър | Yl | YL | 103 Mm3 | хиляда кубични мегаметра | 10−24 L | йоктолитър | yl | yL | nm3 | кубичен нанометър |
Еквивалентност в други системи единици
Метрична единица |
Приблизителна стойност |
Неметрични единици |
Система |
Неметрични единици |
Еквивалентни метрични единици |
---|---|---|---|---|---|
1 L | ≈ 0.87987699 | кварта | Имперска | 1 кварта | ≡ 1.1365225 L |
1 L | ≈ 1.056688 | течна кварта | САЩ | 1 течна кварта | ≡ 0.946352946 L |
1 L | ≈ 1.75975326 | пинта | Имперска | 1 пинта | ≡ 0.56826125 L |
1 L | ≈ 2.11337641 | течна пинта | САЩ | 1 течна пинта | ≡ 0.473176473 L |
1 L | ≈ 0.2641720523 | течен галон | САЩ | 1 течен галон | ≡ 3.785411784 L |
1 L | ≈ 0.21997 | галон | Имперска | 1 галон | ≡ 4.54609 L |
1 L | ≈ 0.0353146667 | кубичен фут | 1 кубичен фут | ≡ 28.316846592 L | |
1 L | ≈ 61.0237441 | кубичен инч | 1 кубичен инч | ≡ 0.016387064 L | |
1 L | ≈ 33.8140 | течна унция | САЩ | 1 течна унция | ≡ 29.5735295625 mL |
1 L | ≈ 35.1950 | течна унция | Имперска | 1 течна унция | ≡ 28.4130625 mL |
Източници
- ↑ Bureau International des Poids et Mesures, 2006, p. 124.
- ↑ NIST, 2000
- ↑ Bureau International des Poids et Mesures, 2006
- ↑ Isotopic composition and temperature per London South Bank University’s “List of physicochemical data concerning water”, density and uncertainty per NIST Standard Reference Database Number 69 (retrieved 5 April 2010)