Полунощница (дух): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 05:21, 26 май 2011

Полунощница ( Мара, мapyxа, мора и Марена) ) е митологично същество в славянската митология, описано в народната демонология като висок на ръст зъл женски дух с вид на млада жена с разпусната коса или на старица в чисто бяла дреха^[1], посестрима на полудницата. Броди по „разпътно време“ — от полунощ до зори — когато всички зли сили излизат навън, а пътищата се оплитат и се „разпътват“, т.е. водят в грешна посока. Полунощниците често стоят по кръстопътищата, заедно с караконджулите и ако срещнат човек му причиняват всякакво зло.

Философски измерения

Полунощницата е обект на народното въображение и плод на опити да се конкретизира философското познание за света. Създаването на "типични" представители на "доброто" или "злото" е опит за ранно категоризиране на моралните и етичните явления в рамките на ограничено познание на физическия свят (който е бил страховит и неумолим). За съществуването на някакво реално същество, дало началния импулс за сътворяване на този най-вероятно събирателен образ с такива измерения, няма никакви конкретни доказателства, макар че автори и изследователи като Ерих фон Деникен твърдят и създават псевдонаучни теории^[2], че зад легендите стоят реални контакти с извънземни феномени. По-скоро такива същества се отнасят към архетипния образ на вещицата - самотна, странна, недоразбрана и невписваща се в социалните контури жена, която се препитава с маргинални изкуства. Бялата дреха е символ на дисонанса вграден в природата на това същество, дисонанс между нощта (тъмнината) и белия цвят на дрехата и съответно превъплъщение на конфликта, многопластово вграден в образа на полунощницата; разпусната коса е символ на разпуснатост, контрастираща със славяските женски плитки. Дисонансът на този образ се корени и в събирането на природата на жената - даващата живот със страшното създание, въвлечено в "противоестествени магии" и животопогубващи среднощни, тайни ритуали. За древните славяни е било общоприето както силите на доброто са били свързвани с белия ден, пладнето, светлината и явността, така антиподът на този бял ден е нощта, тъмнината и техният "агент" - полунощницата.

Източници

Библиография

Apнаудов М., Студии вьрху българските обреди и легенди, т. 1-2, София, 1971-72;
Apнаудов М., Очерци по българския фолклор, т. 1-2, София, 1968-69;
(Безлай) Bezlaj F., Nekaj besedi o slovenski mitologiji v zadnjih desetih letih, "Slovenski etnograf", 1951, letnik 3-4;
(Кулишич) Кулишиh Ш., Петровиh П. Ж., Пантелиh Н., Српски митолошки речник, Београд, 1970;
Маринов Д., Народна вѣра и религиозни народни обичаи, София, 1914 ("Сборникъ за народни умотворения и народописъ", кн. 28).
(Меричи) Мериhи Б., Митолошки елементи у српскохрватским народним песмама, "Анали филолошког факултета", 1964, кн. 4;
(Чайканович) Чajкановиh В., Студиjе из религиjе и фолклора, Београд, 1924 ("Српски етнографски зборник", кн. 31);
(Шнеевайс) Schneeweis E., Serbokroatische Volkskunde, Bd 1 - Volksglaube und Volksbrauch, 2 Aufl., B., 1961;

Шаблон:Митология-мъниче

[1] Иванов ВВ, Топоров, ВН Статья из энциклопедии "Мифы наpодов миpа" в 2-х томах, Москва, 1982.

[2] Деникен и теорията за палеоконтакта

[1]

[2]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Полунощница''' ( Мара, мapyxа, мора и Марена)  ) е митологично същество в славянската митология, описано в народната [[демон]]ология като висок на ръст зъл женски дух с вид на ''млада жена'' с разпусната коса ''или'' на старица в чисто бяла дреха<ref>[http://krotov.info/history/09/3/ivanovv.html Иванов ВВ, Топоров, ВН ''Статья из энциклопедии "Мифы наpодов миpа"'' в 2-х томах, Москва, 1982.]</ref>, посестрима на ''полудницата''. Броди по „разпътно време“ — от полунощ до зори — когато всички зли сили излизат навън, а пътищата се оплитат и се „разпътват“, т.е. водят в грешна посока. Полунощниците често стоят по кръстопътищата, заедно с [[караконджул]]ите и ако срещнат човек му причиняват всякакво зло.
 ==Философски измерения==
-Полунощницата е обект на народното въображение и плод на опити да се конкретизира философското ''познание'' за света.  Създаването на "типични" представители на "доброто" или "злото" е опит за ранно категоризиране на моралните и етичните явления в рамките на ограничено познание на физическия свят (който е бил страховит и неумолим).  За съществуването на някакво реално същество, дало началния импулс за сътворяване на този най-вероятно събирателен образ, с такива измерения няма никакви конкретни доказателства.  По-скоро такива същества се отнасят към [[архетипн]]ия образ на [[вещица]]та - самотна, странна, недоразбрана и невписваща се в социалните контури жена, която се препитава с маргинални изкуства.  Бялата дреха е символ на дисонанса вграден в природата на това същество, дисонанс между нощта (тъмнината) и белия цвят на дрехата и съответно превъплъщение на конфликта, многопластово вграден в образа на ''полунощницата''; разпусната коса е символ на разпуснатост, контрастираща със славяските женски плитки.  Дисонансът на този образ се корени и в събирането на природата на жената - ''даващата живот'' със страшното създание, въвлечено в "противоестествени магии" и животопогубващи среднощни, тайнни ритуали.  За древните славяни е било общоприето както силите на доброто са били свързвани с белия ден, [[пладне]]то, [[светлина]]та и явността, така антиподът на този бял ден е нощтта, тъмнината и техният "агент" -  полунощницата.
+Полунощницата е обект на народното въображение и плод на опити да се конкретизира философското ''познание'' за света.  Създаването на "типични" представители на "доброто" или "злото" е опит за ранно категоризиране на моралните и етичните явления в рамките на ''ограничено познание на физическия свят'' (който е бил страховит и неумолим).  За съществуването на ''някакво реално същество'', дало началния импулс за сътворяване на този най-вероятно събирателен образ с такива измерения, няма ''никакви конкретни доказателства'', макар че автори и изследователи като [[Ерих фон Деникен]] твърдят и създават псевдонаучни теории<ref>[http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MjcyNjsxNA==&sql=MjcyNjs1MA== Деникен и теорията за палеоконтакта]
+</ref>, че зад легендите стоят реални контакти с извънземни феномени.  По-скоро такива същества се отнасят към [[архетипн]]ия образ на [[вещица]]та - самотна, странна, недоразбрана и невписваща се в социалните контури жена, която се препитава с маргинални изкуства.  Бялата дреха е символ на дисонанса вграден в природата на това същество, дисонанс между нощта (тъмнината) и белия цвят на дрехата и съответно превъплъщение на конфликта, многопластово вграден в образа на ''полунощницата''; разпусната коса е символ на разпуснатост, контрастираща със славяските женски плитки.  Дисонансът на този образ се корени и в събирането на природата на жената - ''даващата живот'' със страшното създание, въвлечено в "противоестествени магии" и животопогубващи среднощни, тайни ритуали.  За древните [[славяни]] е било общоприето както силите на доброто са били свързвани с белия ден, [[пладне]]то, [[светлина]]та и явността, така антиподът на този бял ден е нощта, тъмнината и техният "агент" -  полунощницата.
 == Източници ==
 <references />