Анатолийски езици: Разлика между версии
Нова страница: '''Анатоли́йските езици́''' са група индоевропейски езици (известни с... |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Анатоли́йските езици́''' са група [[Индоевропейски езици|индоевропейски езици]] (известни също така под името «'''хето-лувийски езици'''»). По данни от [[глотохронология]]та, доста рано се обособяват от останалите индоевропейски езици. |
'''Анатоли́йските езици́''' са група [[Индоевропейски езици|индоевропейски езици]] (известни също така под името «'''хето-лувийски езици'''»). По данни от [[глотохронология]]та, доста рано се обособяват от останалите индоевропейски езици. |
||
Всички езици от тази група езици са [[мъртъв език|мъртви езици]]. Техните носители са обитавали през |
Всички езици от тази група езици са [[мъртъв език|мъртви езици]]. Техните носители са обитавали през II-I хилядолетие пр.н.е. територията на [[Мала Азия]] (най-вече [[Хетско царство|Хетското царство]] и възникналите на неговата територия по-малки държавни образувания), които в последствие са били покорени и асимилирани от [[перси]]те и/или [[елини]]те. |
||
Древни писмени паметници от/на анатолийските езици са [[клинопис|хетската клинопис]] и [[лувийски йероглифи|лувийската йероглифика]] (има запазени също така кратки надписи на [[палайски език]], най-стария и архаичен от цялата група). Благодарение на чешкия лингвист [[Бедражих Грозни|Фридрих (Бедржих) Грозни]] тези езици са разпознати като индоевропейски, което и способствало за дешифровката им. |
Древни писмени паметници от/на анатолийските езици са [[клинопис|хетската клинопис]] и [[лувийски йероглифи|лувийската йероглифика]] (има запазени също така кратки надписи на [[палайски език]], най-стария и архаичен от цялата група). Благодарение на чешкия лингвист [[Бедражих Грозни|Фридрих (Бедржих) Грозни]] тези езици са разпознати като индоевропейски, което и способствало за дешифровката им. |
Версия от 22:22, 13 ноември 2011
Анатоли́йските езици́ са група индоевропейски езици (известни също така под името «хето-лувийски езици»). По данни от глотохронологията, доста рано се обособяват от останалите индоевропейски езици.
Всички езици от тази група езици са мъртви езици. Техните носители са обитавали през II-I хилядолетие пр.н.е. територията на Мала Азия (най-вече Хетското царство и възникналите на неговата територия по-малки държавни образувания), които в последствие са били покорени и асимилирани от персите и/или елините.
Древни писмени паметници от/на анатолийските езици са хетската клинопис и лувийската йероглифика (има запазени също така кратки надписи на палайски език, най-стария и архаичен от цялата група). Благодарение на чешкия лингвист Фридрих (Бедржих) Грозни тези езици са разпознати като индоевропейски, което и способствало за дешифровката им.
Най-късните запазили се надписи са на лидийски език, ликийски език, сидетски език, карийски език и др. езици използвали малоазийски азбуки (частично дешифрована през XX век).
Класификация
- Палайска подгрупа
- Хетска подгрупа
- Лувийска подгрупа
- лувийски език†
- ликийски език†
- милийски език (понякога се означава като «ликийски Б» или «архаичен ликийски», известен от един запазен надпис)†
- сидетски език†
- писидийски език†