Патент: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Shetso (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Shetso (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 31: Ред 31:
Разходите за подготовка и подаване на заявка за патент, проследява до издаване и поддържане на патента се различават от една юрисдикция към друга, и може да бъде в зависимост от вида и сложността на изобретението, както и от вида на патент.
Разходите за подготовка и подаване на заявка за патент, проследява до издаване и поддържане на патента се различават от една юрисдикция към друга, и може да бъде в зависимост от вида и сложността на изобретението, както и от вида на патент.
Европейското патентно ведомство оценена през 2005 г., средната стойност на получаване на европейски патент и поддържане на патента за срок от 10 години е около 32,000 евро.В Съединените щати през 2000 година разходите за получаване на патент се оценява от $ 10000 до $ 30000 за един патент.
Европейското патентно ведомство оценена през 2005 г., средната стойност на получаване на европейски патент и поддържане на патента за срок от 10 години е около 32,000 евро.В Съединените щати през 2000 година разходите за получаване на патент се оценява от $ 10000 до $ 30000 за един патент.

Право на заявяване и право на патент

Право на заявяване (право да постави началото на процедурата) има всяко физическо или юридическо лице. Право на патент (право да получи закрила) има изобретаелят или неговите правоприемници - както частни, така и универсални. ЕПК установява оборима презумпция, че заявителят притежава право на патент - целта е да не се създава твърде продължителна процедура, при която всеки път да трябва да се проверява дали заявителят е истинският изобретател или негов правоприемник. Ако презумпцията бъде оборена по съответния законов ред, правата на установения истински изобретател са предвидени в чл. 61 ЕПК.
== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
{{Commonscat|Patents}}
{{Commonscat|Patents}}

Версия от 21:19, 23 април 2012

Авторско свителество от 1988.

Патентът (от латински: litterae patentes - грамота; patens - открит, отворен) е форма на интелектуалната собственост . Тя се състои от набор от изключителни права, предоставени от суверенна държава на изобретател или упълномощено от него лице за ограничен период от време в замяна на публичното оповестяване на дадено изобретение . Срокът на действие на патента в България е 20 години от датата на подаване на заявката за патент. Преди 1993 г. този документ в България се нарича авторско свидетелство.

Патентите се издават от съответните национални държавни органи за правна закрила на обектите на индустриална или интелектуална собственост. В България този орган е Патентното ведомство. Всеки патент удостоверява:

- наличието на патентоспособно изобретение,
- приоритета,
- изобретателя и
- изключителното право на притежателя на патента върху изобретението.

Изключителното право върху изобретението включва:

1. правото на използване на изобретението,
2. забраната трети лица да го използват без съгласие на притежателя на патента и
3. правото на разпореждане с патента.

Когато предмет на патента е продукт (изделие, устройство, машина, съоръжение, вещество и др.), притежателят на патента има право да забрани на трети лица да ползват или произвеждат продукта, както и да търгуват с него. Когато предмет на патента е метод, притежателят има право да забрани на трети лица да прилагат метода, както и да ползват или да търгуват с продукта, директно получен при използване на метода.

Български изобретатели имат право да заявяват за патентоване в чужбина свое изобретение, но след изтичане на 3 месеца от подаване на заявка за патент в България.

За поддържане действието на патента се заплащат годишни патентни такси.

Ключова международна конвенция относно патентите е Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, първоначално подписана през 1883 г. Парижката конвенция определя набор от основни правила, свързани с патентите, и въпреки че Конвенцията няма пряко правно действие във всички национални законодателства, принципите на конвенцията са включени във всички значителни съвременни патентни системи. Най-важният аспект на тази конвенция е предоставянето на правото да се позове на приоритет: подаване на заявление в една държава-членка на Парижката конвенция запазва за една година правото за подаване във всяка друга страна-членка и получаване на ползи от първоначалната датата на подаване. Тъй като правото на патент е силно зависимо от срока, това право е в основата на съвременната употреба на патента.

Алтернативи на патентната система

Според Джеймс Бесен, премахване на патентната система ще увеличи стимулите за иновации във всички отрасли, с изключение на химия и фармацевтични продукти чрез премахване на разходи за съдебни спорове.

Алтернативи са били обсъждани, за да се отговори на въпроса на финансова стимулация, за да замени патенти. Предимно те са свързани с някаква форма на пряко или непряко държавно финансиране. Един такъв пример е идеята за предоставяне на "парична награда" (от "награден фонд", спонсориран от правителството) като заместител на пропуснатите ползи, свързани с въздържане от монопола с патентите. Друг подход е да се премахнат на въпроса за финансиране на развитието от частната сфера, всички заедно, както и за покриване на разходите с пряко държавно финансиране.

Търговските тайни са съществуваща алтернатива на патентната система. Като се има предвид тяхната популярност, е предложено за засилване за неразкриване в трудовото законодателство, отнасящи се до търговските тайни.

Разходите за подготовка и подаване на заявка за патент, проследява до издаване и поддържане на патента се различават от една юрисдикция към друга, и може да бъде в зависимост от вида и сложността на изобретението, както и от вида на патент. Европейското патентно ведомство оценена през 2005 г., средната стойност на получаване на европейски патент и поддържане на патента за срок от 10 години е около 32,000 евро.В Съединените щати през 2000 година разходите за получаване на патент се оценява от $ 10000 до $ 30000 за един патент.

Право на заявяване и право на патент

Право на заявяване (право да постави началото на процедурата) има всяко физическо или юридическо лице. Право на патент (право да получи закрила) има изобретаелят или неговите правоприемници - както частни, така и универсални. ЕПК установява оборима презумпция, че заявителят притежава право на патент - целта е да не се създава твърде продължителна процедура, при която всеки път да трябва да се проверява дали заявителят е истинският изобретател или негов правоприемник. Ако презумпцията бъде оборена по съответния законов ред, правата на установения истински изобретател са предвидени в чл. 61 ЕПК.

Външни препратки

Шаблон:Link FA