Гаица: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Asfarer (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{сливане|сръбска латиница}}
{{сливане|сръбска латиница}}
'''Хърватската азбука''', наричана още и '''Гаица''' ([[хърватски език]]:''Хърватската азбука/Гаица'') (по името на съставителя ѝ [[Людевит Гай]]) се състои от 30 букви, 27 от които са едносимволни и 3 с по два знака.
'''Хърватската азбука''', наричана още и '''Гаица''' ([[хърватски език]]:''Hrvatska abeceda/Gajica'') (по името на съставителя ѝ [[Людевит Гай]]) се състои от 30 букви, 27 от които са едносимволни и 3 с по два знака.


Хърватската азбука е съставена на латиница по примера на Чехия и Словакия в [[Австрийска империя|Австрийската империя]] от Людевит Гай. През 1830 г. Гай публикува в Буда (Будапеща) реформираната хърватска латиница в книжката си на [[хърватски]]: "Kratka osnova horvatsko-slavenskog pravopisanja poleg mudroljubneh, narodneh i prigospodarneh temeljov i zrokov".
Хърватската азбука е съставена на латиница по примера на Чехия и Словакия в [[Австрийска империя|Австрийската империя]] от Людевит Гай. През 1830 г. Гай публикува в Буда (Будапеща) реформираната хърватска латиница в книжката си на [[хърватски]]: "Kratka osnova horvatsko-slavenskog pravopisanja poleg mudroljubneh, narodneh i prigospodarneh temeljov i zrokov".

Версия от 23:44, 30 август 2012

Хърватската азбука, наричана още и Гаица (хърватски език:Hrvatska abeceda/Gajica) (по името на съставителя ѝ Людевит Гай) се състои от 30 букви, 27 от които са едносимволни и 3 с по два знака.

Хърватската азбука е съставена на латиница по примера на Чехия и Словакия в Австрийската империя от Людевит Гай. През 1830 г. Гай публикува в Буда (Будапеща) реформираната хърватска латиница в книжката си на хърватски: "Kratka osnova horvatsko-slavenskog pravopisanja poleg mudroljubneh, narodneh i prigospodarneh temeljov i zrokov".

Людевит Гай

По силата на Виенския книжовен договор за създаването на общ сърбо-хърватски език гаицата е приета за втора сръбска азбука (сръбска латиница) след Вуковата сръбска кирилица.

Източници

  1. Stjepan Babić, Božidar Finka, Milan Moguš, Hrvatski pravopis, Školska knjiga, Zagreb, 1971.
  2. Stjepan Babić, Božidar Finka, Milan Moguš, Hrvatski pravopis, Školska knjiga, Zagreb, 1994.
  3. Stjepan Babić, Božidar Finka, Milan Moguš, Hrvatski pravopis, Školska knjiga, Zagreb, 2000.
  4. Lada Badurina, Ivan Marković, Krešimir Mićanović, Hrvatski pravopis, Matica hrvatska, Zagreb, 2007., ISBN 978-953-150-815-5