Наддържавност: Разлика между версии
м r2.7.3) (Робот Добавяне: mk:Наднационална унија |
м r2.7.2) (Робот Добавяне: it:Sovranazionalismo |
||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
[[fr:Supranationalisme]] |
[[fr:Supranationalisme]] |
||
[[is:Yfirþjóðlegt vald]] |
[[is:Yfirþjóðlegt vald]] |
||
[[it:Sovranazionalismo]] |
|||
[[ja:スープラナショナリズム]] |
[[ja:スープラナショナリズム]] |
||
[[mk:Наднационална унија]] |
[[mk:Наднационална унија]] |
||
Версия от 09:21, 1 септември 2012
Наддържавността е правно понятие и категория за означение силата на наднационалното право на редица международни организации или съюзи, които въз основа на приетите от страните-членки регламенти и процедури могат да приемат актове с обвързващ държавите характер. По силата на доброволен отказ от суверенитет (чрез прехвърлянето или делегирането му), тези актове имат задължителна сила, включително и правото на организацията или съюза да приема правила без изричното съгласие за това на страните-членки.
Наддържавността е функционална категория и произтича от приетите за изпълнение цели и задачи от организацията или съюза. Обичайно държавите закрепват законодателно или регламентарно тази опция и съответно статута на наддържавност във вътрешното си право.[1]
Конституцията на Република България с чл. 5, ал. 4 въвежда наддържавността, включително и примата в случаите на колизия:
| „ | Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. | “ |
Типичен пример за наддържавен съюз е ЕС. ЕС е единственият правен субект провеждащ наддържавни избори - за депутати в Европейския парламент.[2]
Източници
- ↑ Моисеев А. А. Суверенитет государства в международном праве. М., 2009. 383с.
- ↑ Kiljunen, Kimmo. The European Constitution in the Making. Centre for European Policy Studies, 2004. ISBN 9789290794936. с. 21–26.