Закон на Мур

Законите на Мур са емпирични закони, свързани с непрекъснатото усъвършенствуване на производството на интегрални схеми. Първият е формулиран от Гордън Мур, съосновател на Интел, а другите също са наричани от своите създатели „закони на Мур“, но се отнасят също до експоненциалния ръст на други величини и това е общото им с първия. Законите на Мур се отнасят до технологията на микроелектрониката и по-точно до развитието на изчислителната мощ на процесорите и уплътнението на интегралните схеми.

Първи закон на Мур

През 1965 година, шест години след изобретявнето на интегралните схеми, в едно свое изказване Гордън Мур изказва предположението, че може да се предположи как ще се увеличава плътността на транзисторите върху чиповете, а оттам — и изчислителната мощ на процесорите. Основание за това му дава емпиричното наблююдение, че разработването на нови модели процесори отнемало 18 - 24 месеца, а всеки следващ модел имал около два пъти по-голяма производителност (изчислителна мощ). Според него броят транзистори на новите модели микропроцесори ще нараства приблизително два пъти на всеки 18-24 месеца (виж графиката отдясно).

(Брой транзистори в различните модели процесори на Интел по години до 2004. Долната пунктирана линия съвпада с фактически постигнатата изчислителна мощност и отговаря на удвояване на мощността на изчисление на всеки 24 месеца. Горната линия е хипотетична и отговаря на удвояване на всеки 18 месеца)

Мур заключава, че ако тази тенденция продължи, изчислителната мощ на процесорите ще расте експоненциално. Последвалото развитие на микроелектрониката наистина показва, че удвояването на броя транзистори върху една и съща площ (всъщност намаляването на отделните размери на устройствата) наистина се наблюдава на всеки 24 месеца.

Втори закон на Мур

Вторият закон на Мур е изведен през 1998 г. и гласи, че разходите за фабриките за производство на чипове нарастват експоненциално с усложняването на произвежданите интегрални схеми. Така например, корпорацията Интел е похарчила $4 млн за фабриката си за динамични памети с капацитет от 1 Кбит, а оборудването за производството на микропроцесора Pentium по 0,6-микронна технология c 5,5 милиона транзистора е струвало $2 милиарда. Стойността пък на Fab32, завод за производство на процесори на базата на 45-нм технологичен процес е излязла $3 млрд през 2007 г.

Валидност

От момента на формулировката на закона на Мур са изминали повече от 40 години. Въпреки някои колебания в периода на удвояването, законът на Мур продължава да работи (2009 г.).

Увеличение на броя на транзисторите на различни производители от 1971 до 2008 г. Количеството им наистина се удвоява на всеки 2 години

През 2007 самият Мур заявява, че вероятно неговият закон скоро ще престане да действа поради достигането на границата на намаляване на размерите на електронните елементи поради атомната природа на материята и физическите ограничения

Анализаторите очакват законът на Мур да престане да действа през 2014 г

В скорошно изявление д-р Мичио Каку потвъждава теорията за действието на закона на Мур, като твърди, че в близките 10 години той ще престане да действа. В днешни дни се наблюдава забавяне на действието на закона поради достигане на гранични стойности в размерите на транзисторите. Ограничение се явява охлаждането на все по-малките елементи. Очаква се в близките години да бъде разработена нова технология за развитие на компютърните технологии.

Вижте също

• Планарна технология
• Нанотехнология

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Loi de Moore“ и страницата „Закон Мура“ в Уикипедия на френски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.