Танис

Танис (гр. Τάνις, евр. Цоан) е административен център на 14-ти ном в египетската Делта, на източния ръкав на Нил - Танитски (сега Муиз).

Според Библията (Числ. 13, 23) Танис e основан 7 години след Хеврон. Не е ясно как да се тълкува това, но във всеки случай, първите безспорни следи за съществуването на града се отнасят към XII-та династия. Тук са намерени колосите (статуи) на Аменемх I, основал храм, Усертесени (един от тях сега е в Берлин) и др.

При временното разпадане на монархията при Хиксосите Танис е център на северната половина на Египет. Особено голям разцвет градът достига по време на постоянните войни с Азия при XIX династия, когато царете (Сет I, Рамзес II, Меренпта) често са пребивавали тук, заради близостта със сирийската граница. Може би фактът, че тези царе са почитали Сет, отчасти е обусловен от това, че богът е местен за Танис. XXI династия, наречена от Манефон «танитска» превръща Танис в столица, оставяйки Тива на жреците. Заради това в псалмите (Исаия 19, 13), се споменават “князете цоански”.

По времето на додекархията тук властва Петубаст, а в персийско време - княз Тахос, изпълняващ различни жречески длъжности. Градът процфтява и в гръко-римско време. Намерени са останки от храма, издигнат от Птоломеите, както и множество частни жилища. Особено интересен е домът на Бокхауи, обзаведен с типично египетски вещи, библиотека с демотически папируси и статуя на собственика с демотически надпис. До него се намира жилището на римски чиновник с обзавеждане в западен стил и гръцки папируси. И двете жилища са от II век. Сега на мястото на Танис е рибарското село Сан, населено с копти башмурити.

Разкопки в Танис са провеждали:

• Лепсиус, намерил тук през 1866 г. прочутия Канопски декрет;
• Мариет, намерил руините на храма и множество скулптурни паметници;
• Флиндерс-Питри, провел систематически изследвания през 1884 г.