Обикновена млечница: Разлика между версии
Termininja (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
Ред 55: | Ред 55: | ||
[[Категория:Базидиеви гъби]] |
[[Категория:Базидиеви гъби]] |
||
[[Категория:Ядливи гъби]] |
[[Категория:Ядливи гъби]] |
||
[[an:Lactarius deliciosus]] |
|||
[[ar:فطر زعفراني حليبي الغطاء]] |
|||
[[ca:Pinetell]] |
|||
[[co:Lattaghjolu (funzu)]] |
|||
[[cs:Ryzec pravý]] |
|||
[[cv:Хыр кăмпи]] |
|||
[[de:Edel-Reizker]] |
|||
[[en:Lactarius deliciosus]] |
|||
[[es:Lactarius deliciosus]] |
|||
[[et:Porgandriisikas]] |
|||
[[eu:Esnegorri]] |
|||
[[fi:Männynleppärousku]] |
|||
[[fr:Lactaire délicieux]] |
|||
[[hu:Ízletes rizike]] |
|||
[[it:Lactarius deliciosus]] |
|||
[[ka:მჭადა სოკო]] |
|||
[[lt:Pušyninė rudmėsė]] |
|||
[[lv:Priežu rudmiese]] |
|||
[[mk:Рујница]] |
|||
[[nl:Oranjegroene melkzwam]] |
|||
[[nn:Furumatriske]] |
|||
[[no:Furumatriske]] |
|||
[[pl:Mleczaj rydz]] |
|||
[[pms:Lactarius deliciosus]] |
|||
[[pt:Lactarius deliciosus]] |
|||
[[ru:Рыжик настоящий]] |
|||
[[sah:Бэс кубачыына]] |
|||
[[sk:Rýdzik pravý]] |
|||
[[sl:Užitna sirovka]] |
|||
[[sv:Tallblodriska]] |
|||
[[tr:Lactarius deliciosus]] |
|||
[[tt:Җирән гөмбә]] |
|||
[[uk:Рижик смачний]] |
Версия от 16:45, 11 март 2013
Обикновена млечница | ||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||
Gray, 1821 | ||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Обикновена млечница в Общомедия | ||||||||||||||
[ редактиране ] |
Обикновената млечница, също Истинска млечница, Червена млечница или Рижика[1][2] (диалектни имена Риженка, Рижка, Рижейка и Рижийка)[източник? (Поискан преди 4132 дни)] (Lactarius deliciosus), е ядлива базидиева гъба от род Млечница на семейство Russulaceae.
Характерни белези
- Гугла:
Диаметърът на гуглата е от 6 до 12 cm. Първоначално е плоскоизпъкнала, по-късно става разперена. В средата е вдлъбната. Има широкофуниевидна форма.
На цвят е оранжевочервена до керемиденочервена с по-тъмни, често зеленикави, концентрично разположени пръстеновидни ивици. Повърхността е гладка и гола, във влажно време слабо лепкава. Ръбът е тънък, като първоначално е подвит навърте, по-късно се изправя. При по-старите екземпляри слабо вълновиден.
- Месо:
Месото има плътен строеж, но е крехко и лесно чупливо. Оцветено е в различни нюанси на оранжевия цвят. При нараняване позеленява, а след като престои около 10-20 минути придобива тъмновишневочервен цвят.
- Ламели:
Ламелите са разположени гъсто. Те са тънки, крехки, почти сляти с пънчето. Имат същата окраска като месото и същата промяна на цвета при разчупване.
- Споров прашец:
Споровият пращец е бледожълт.
- Пънче:
Първоначално е плътно, по-късно се появяват кухини. Крехко е като останалите части на гъбата. На височина достига 2-8 см с диаметър от 1 до 3 см. Има цилиндрична форма, в основата е стеснено. Има същата окраска като останалите части на гъбата и същата промяна на цвета при разчупване.
Събиране, съхранение и използване в кулинарията
Рижиката расте върху почва от иглолистни гори и по-рядко в широколистни гори, които са смесени или са в близост с иглолистни. Първите гъби се появяват през юли. През октомври-ноември, когато завършва растежа реколтата е най-богата, особено в периоди на ясни слънчеви дни, когато падат първите слани. Гъбата е с високи вкусови качества и приятен аромат на плодове. Консумира се прясна за супи, ястия, пържена и задушена. Може да бъде стерилизирана в буркани, замразена в найлонови торбички във фризер след бланширане. Тя е една от най-подходящите гъби за туршия без топлинна обработка, като се залива със студен преварен разтвор на оцет, вода, сол, захар и подправки (чер пипер, дафинов лист и чесън). Не е подходяща за сушене.
Двойници
Отровният двойник на рижиката е мъхнатката (Lactarius torminosus)
Отличителни белези
- 1. Шапката е розова до месночервена, с по-тъмни не позеленяващи, концентрично разположени пръстеновидни ивици.
- 2. Ръбът е гъсто окосмен с дълги, лъскави власинки приличащи на мъх (от където идва и името на гъбата).
- 3. Месото е светлобялокафеникаво. При нараняване не променя цвета си и отделя бял лютив сок.
- 4. В някои европейски страни (Русия и Северна Германия) гъбата се консумира след специална преработка (изваряване в солена вода).
Почти идентичните L. salmonicolor и L. deterrimus се различават единствено в цвета на млякото или времетраенето на неговата реакция с въздуха. Двата вида са смятат за напълно ядливи.