Румен Баросов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Биография инфо| |
{{Биография инфо| |
||
име= Румен Баросов |
име= Румен Баросов |
||
| портрет= |
| портрет= |
||
| описание= |
| описание= |
||
| наставка= |
| наставка= |
||
Версия от 10:38, 16 август 2006
| Румен Баросов | |
| български поет и писател | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Софийски университет |
Румен Георгиев Христов (Баросов) е български поет и писател.
Публикува за първи път с името Румен Баросов през 1992 г. във в. “Вит”, Плевен. Един от 12-те, основали през 1990 г. “Ах, Мария”, списание за литература и други наслади. Негов главен редактор от 1992 г.
Румен Баросов е роден на 7 октомври 1964 г. Завършва Българска филология в СУ Климент Охридски през 1994 г. През 1990 г. става един от основателите (наред с Панос Статоянис, Димитриус Марусопулус, Ясен Атанасов) на "Ах, Мария", списание за литература и други наслади.
„Завинаги като елитарно, (снобка), авангардно, (капризна), непостоянно, (но затова пък очарователна). Представи на български език: Сюрреализмът, Православието, Прокълнатата литература,Балканските литератури от ХХ век, Феминизмът, Българската литература от 90-те, и няколко други теми, търсейки образа на своя читател.
Списанието, което направи от плагиатите автори, а авторите си известни. Публикува над 700 от тях. Започна да излиза като списание за литература и други наслади. През 1990.
Ах, Мария е мит. Което значи, че може би не съществува.'“ [1]
„Литературната принцеса "Ах, Мария" отдавна надмина птицата Феникс по брой на възраждания от пепелта. Първият брой на шокиращото по онова време списание излезе на пазара през ноември в далечната и романтична 1990 година. Последваха периоди на възход и падение, на ентусиазъм и Жан-Виденовизъм (в Костово-царския период 1999-2002 също имаше пауза), за да се стигне "# четиринайсет" и "# петнайсет", както маниашки си ги отброяват издателите. Което ще рече - средно по един # на година. [...] "Ах, Мария" наистина е списание за литературни маниаци. Такива са и списователите му Румен Баросов, Аксиния Михайлова и Цветанка Еленкова, които - къде сами, къде с приятелска помощ - търсят парите за издаването на поредния брой, подбират и превеждат текстове, а понякога и илюстрации правят (иначе основен художник е Андрей Кулев). Да има в библиотеката си "Ах, Мария" е въпрос на чест и престиж за всеки интелигентен българин, който е чувал думичката "литература" и чете нещо различно от и-мейли и ес-ем-еси. [...] Къде в България има друго място, където можеш да прочетеш едновременно Джубран Халал Джубран, Одисеас Елитис, Светлозар Игов, Васко Попа (една от първите му книги) и пр., и пр.? Никъде. Освен в "Ах, Мария", чийто следващ брой ще се появи, когато издателите намерят пари за целта. Обещаха твърдо :-)“ [2]
„"Ах, Мария, защо не пишеш?" Така започваше списанието за литература "Ах, Мария", издавано на времето в Софийския университет от Панос Статоянис и Румен Баросов. Списанието се четеше, защото: 1. Беше интересно, и 2. Беше дебело. Списанието вече седем-осем години ни радва крайно епизодично. [...] Интересът към списанието беше голям, но всички литературни списания в малка страна като нашата се нуждаят от безусловен икономически гръб. Ако държавата не помага, и "Ах, Мария" - елегантното списание за неформална литература вероятно ще има съдбата на много свои къде по-интересни, къде по-скучни, но общо взето крайно крехки периодични явления - литературните. Така са отлетели в небитието "Везни", "Хиперион" и предишния "Пламък", така отлетяха "Летописи", отлита "Витамин Б" и героично пъшкащите днешни "Пламък" и "Факел".“ [3]
Румен Баросов публикува първата си книга "Гала" през 1996 г., (изд. Петриков).
През .... г. основава Фондация за Българска литература, с която осъществява множество литературни и др. проекти.
През годините Румен Баросов издава множество дебютни и не чак толкова дебютни книги на млади български писатели под името на издателство Аквариум Средиземноморие.
През 2000 г. издава на български поредица съвременна гръцка литература, с финансовата подкрепа на програма Култура 2000 на ЕС.
През 2003 г. организира проект "Българското село мечтае" в с. Върбово, област Смолян, с което повежда популярното днес течение за ревитализация на мъртви (обезлюдени) села в България посредством културни и артистични дейности. Горе-долу от същото време мечтае да стане кмет на Върбово.
През 2005 г. става член на Съюза на българския писател. От 2006 г. е член на неговия Управителен Съвет. През 2006 г. става сценарист на краткия анимационен филм "Линията", реж. Андей Кулев.