Отче наш: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 29: | Ред 29: | ||
як{{unicode|ѡ}} и мы ̀ {{unicode|ѡ}}ставл{{unicode|ѧ}} ̀ємъ дол[ъ]жник{{unicode|ѡ}}мъ на́шы[мъ]. |
як{{unicode|ѡ}} и мы ̀ {{unicode|ѡ}}ставл{{unicode|ѧ}} ̀ємъ дол[ъ]жник{{unicode|ѡ}}мъ на́шы[мъ]. |
||
и не в[ъ]веди на́съ |
и не в[ъ]веди на́съ въ напа́сть |
||
но изба́ви на[съ] {{unicode|ѿ}} л{{unicode|Ȣ}}ка́ваг{{unicode|ѡ}}: |
но изба́ви на[съ] {{unicode|ѿ}} л{{unicode|Ȣ}}ка́ваг{{unicode|ѡ}}: |
Версия от 09:42, 13 юни 2013
Отче наш е най-известната молитва в християнския свят, която по Евангелието на Матей 6:9-13 и Евангелието на Лука 11:2-4)[1] е завещана от самия Исус Христос. В Православната църква тази молитва се произнася по време на Божествената литургия след осветяването на Св. Дарове. По завета на апостолите всеки християнин е длъжен да я произнася три пъти на ден, по Тертулиан преди ядене.
Богомилите са признавали единствено молитвата “Отче наш”, както е отбелязано в Тайната книга на богомилите, апокриф известен още като ”Свети Йоанова книга” и “Лъжовно евангелие на Йоан”. Възниква в България най-вероятно през XI—XII в. Запазено е в два латински преписа — т. нар. Каркасонски от XIV век и Виенски от XII век
Молитвата "Отче Наш" е преведена от гръцкия оригинал на латински[2] и впоследствие на много други. Църковнославянският превод [3] е един от най-ранните старобългарски текстове. Понастоящем се ползват различни преводи на почти всички съвременни езици, сред славянските на български, руски и т.н.
Руски икони от 17 в. илюстрират текста на "Отче Наш" (Господня молитва), като съчетават съответни образи и сцени.
Отче наш - на български и латински
Църковнославянски
|
|||||
Проблеми при слушането на файла? Вижте media help. |
Очє на́шъ ижє єси на н[є]б[є]сѣ[хъ],
да с[вѣ]ти́тсѧ и́мѧ Твое́,
да прїидетъ ц[а]рствїе Твое́,
да бȢде[тъ] волѧ Твоѧ,
якѡ на н[є]б[є]си и на зємли́.
Хлѣбъ на́шъ насущныи да́ждъ на́мъ дне́сь,
и ѡста́ви на́мъ дол[ѫ]ги на́шѧ,
якѡ и мы ̀ ѡставлѧ ̀ємъ дол[ъ]жникѡмъ на́шы[мъ].
и не в[ъ]веди на́съ въ напа́сть
но изба́ви на[съ] ѿ лȢка́вагѡ:
якѡ твоє єсть ц[а]рствїє
и сила и слава во вѣки.
Ами́нь.
На новобългарски
Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
Насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството,
и силата, и славата вовеки.
Амин.
На латински
Pater noster, qui es in caelis: sanctificetur Nomen Tuum; adveniat Regnum Tuum; fiat voluntas Tua, sicut in caelo, et in terra. Panem nostrum cotidianum da nobis hodie; et dimitte nobis debita nostra, sicut et nos dimittimus debitoribus nostris; et ne nos inducas in tentationem; sed libera nos a Malo
Amen.