Нефертити: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
'''Нефертити''' е царица на [[Древен Египет]] от [[Осемнадесета фараонска династия|XVIII-та династия]] (14 век пр.н.е.), съпруга на египетския [[фараон]] [[Аменхотеп IV]] (по-късно [[Ехнатон]]). В превод името ѝ означава „Идващата красота“ или „Красавицата, която идва от там“. |
'''Нефертити''' е царица на [[Древен Египет]] от [[Осемнадесета фараонска династия|XVIII-та династия]] (14 век пр.н.е.), съпруга на египетския [[фараон]] [[Аменхотеп IV]] (по-късно [[Ехнатон]]). В превод името ѝ означава „Идващата красота“ или „Красавицата, която идва от там“. |
||
Нефертити е дъщеря на царя на [[Митани]]. Истинското ѝ име е Тадохепа. Първоначално се омъжва за [[Аменхотеп III]]. След скорошната смърт на владетеля става жена на неговият син Аменхотеп IV, по известен като Ехнатон, фараона-еретик. От брака с него има шест дъщери, една от които е Анхесенпаатон, по-късно наречена [[Анхесенамон]], бъдещата съпруга на своя полубрат [[Тутанкамон]]. |
Нефертити е дъщеря на царя на [[Митани]]. Истинското ѝ име е Тадохепа. Първоначално се омъжва за [[Аменхотеп III]]. След скорошната смърт на владетеля става жена на неговият син Аменхотеп IV, по известен като Ехнатон, фараона-еретик. От брака с него има шест дъщери, една от които е Анхесенпаатон, по-късно наречена [[Анхесенамон]], бъдещата съпруга на своя полубрат [[Тутанкамон|Тутанхамон]]. |
||
Според някои източници след смъртта на Аменхотеп IV, Нефертити приема името [[Сменхкара]] и управлява еднолично като фараон, след което предава престола на деветгодишния |
Според някои източници след смъртта на Аменхотеп IV, Нефертити приема името [[Сменхкара]] и управлява еднолично като фараон, след което предава престола на деветгодишния Тутанхамон. |
||
Световноизвестният бюст на Нефертити е открит по време на немска археологическа експедиция състояла се между [[1907]]-[[1914]] г. под ръководството на [[археолог]]а [[Людвик Борхарт]]. Скулптурата е открита на 6 декември [[1912]] г.<ref>http://www.nofretete-geht-auf-reisen.de/echronol.htm</ref> в развалините на една постройка в местността Ел Амарна (където е бил разположен [[Ахетатон]], столица на Ехнатон и |
Световноизвестният бюст на Нефертити е открит по време на немска археологическа експедиция състояла се между [[1907]]-[[1914]] г. под ръководството на [[археолог]]а [[Людвик Борхарт]]. Скулптурата е открита на 6 декември [[1912]] г.<ref>http://www.nofretete-geht-auf-reisen.de/echronol.htm</ref> в развалините на една постройка в местността Ел Амарна (където е бил разположен [[Ахетатон]], столица на Ехнатон и Нефертитие |
||
). Според открита в развалините пластинка от слонова кост сградата е била ателие на главния придворен [[скулптор]] [[Тутмес]]. |
|||
Откритият бюст е полихромен, добре запазени са златната диадема и огърлица. През 1913 г. бюстът е изнесен от Египет на борда на кораб и пристига в Берлин. Първоначално съществуването му е пазено в тайна от широката публика, дори и след даряването му (през октовмри 1913 г.) на Берлинския музей от дотогавашният му собственик д-р [[Джеймс Саймън]] (който го притежавал по силата на факта, че финансирал открилата го експедиция). |
Откритият бюст е полихромен, добре запазени са златната диадема и огърлица. През 1913 г. бюстът е изнесен от Египет на борда на кораб и пристига в Берлин. Първоначално съществуването му е пазено в тайна от широката публика, дори и след даряването му (през октовмри 1913 г.) на Берлинския музей от дотогавашният му собственик д-р [[Джеймс Саймън]] (който го притежавал по силата на факта, че финансирал открилата го експедиция). |
Версия от 16:42, 9 януари 2014
Нефертити с йероглифи | ||||||||||||||||
|
Нефертити е царица на Древен Египет от XVIII-та династия (14 век пр.н.е.), съпруга на египетския фараон Аменхотеп IV (по-късно Ехнатон). В превод името ѝ означава „Идващата красота“ или „Красавицата, която идва от там“.
Нефертити е дъщеря на царя на Митани. Истинското ѝ име е Тадохепа. Първоначално се омъжва за Аменхотеп III. След скорошната смърт на владетеля става жена на неговият син Аменхотеп IV, по известен като Ехнатон, фараона-еретик. От брака с него има шест дъщери, една от които е Анхесенпаатон, по-късно наречена Анхесенамон, бъдещата съпруга на своя полубрат Тутанхамон. Според някои източници след смъртта на Аменхотеп IV, Нефертити приема името Сменхкара и управлява еднолично като фараон, след което предава престола на деветгодишния Тутанхамон.
Световноизвестният бюст на Нефертити е открит по време на немска археологическа експедиция състояла се между 1907-1914 г. под ръководството на археолога Людвик Борхарт. Скулптурата е открита на 6 декември 1912 г.[1] в развалините на една постройка в местността Ел Амарна (където е бил разположен Ахетатон, столица на Ехнатон и Нефертитие
). Според открита в развалините пластинка от слонова кост сградата е била ателие на главния придворен скулптор Тутмес.
Откритият бюст е полихромен, добре запазени са златната диадема и огърлица. През 1913 г. бюстът е изнесен от Египет на борда на кораб и пристига в Берлин. Първоначално съществуването му е пазено в тайна от широката публика, дори и след даряването му (през октовмри 1913 г.) на Берлинския музей от дотогавашният му собственик д-р Джеймс Саймън (който го притежавал по силата на факта, че финансирал открилата го експедиция).
По настояване на Борхарт (който се страхувал от възможните усложнения във взаимоотношенията с Египетските власти) бюстът не бил представен на голямата експозиция в Египетския музей в Берлин състояла се през зимата на 1913 г., където били изложени всички останали находки от разкопки в Амарна.
През 1924 г. опазването на тайната около бюста на Нефертити станало невъзможно и Борхарт бил принуден да признае съществуването му пред света. Малко по-късно бюстът бил изложен публично в Берлинския музей.
Египетските власти реагирали остро на признанието, че подобен артефакт съществува и е бил изнесен от страната без тяхно знание. Това станало повод за много дрязги между Египет и Германия, като конфликтът продължава и до днес.
Източници в Интернет
Библиография
- Филип Фанденберг. Нефертити. С., Наука и изкуство, 1986.
- Joann Fletcher. The Search for Nefertiti. London, Hodder and Stoughton, 2004.