Голосеменни: Разлика между версии

	Голосеменни
	Бял смърч (P. glauca)
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	E. siphonogama
отдел:	Голосеменни (Gymnospermae)
	Научно наименование
	Gymnospermae Prantl, 1874
	Голосеменни в Общомедия
	[ редактиране ]

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 22:46, 13 март 2014

Голосеменните растения (Gymnospermae) са дървета и храсти, които образуват шишарки. Те са силно скъсени видоизменени клонки. Те се състоят от централна ос и видоизменени листа (люспи), спирално наредени около нея. Шишарките са Двуполови — женски и мъжки, които при едните видове се развиват върху едно и също растение, а при други — върху различни растения. Опрашването се извършва от вятъра. Подотдел иглолистни голосеменни растения обхваща най — широко разпространените днес голосеменни растения. Те наброяват около 800 вида и се срещат по цялото земно кълбо. Иглолистните са дървета и храсти. Листата им са игловидни или люсповидни, запазват се дълго по клонките и опадват постепенно. Затова растенията изглеждат вечнозелени. Иглолистните голосеменни образуват два вида шишарки — женски и мъжки. В мъжките шишарки всяка люспа носи торбичка пълна с тичинков прашец. Прашецът при повечето иглолистни има две въздушни мехурчета. Те го правят лесно преносим от вятъра. В женските шишарки всяка люспа носи по две семепъпки. Във всяка семепъпка се намира зародишна торбичка с две яйцеклетки. След оплождането им се образуват семена. При повечето видове семената се разпросраняват от вятъра. При хвойната, тиса и кипариса семената са обхванати от разраснали се люспи и наподобяват плод.

Източници

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Голосеменни

Външни връзки

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 | fossil_range = {{fossil range|370|0}}
 | image = Fichtennadel.jpg
-| image_caption = ''Picea glauca'' ([[Бял смърч]])
+| image_caption = [[Бял смърч]] (''P. glauca'')
 | regnum = Plantae
 | regnum-bg = [[Растения]]
+| unranked_phylum = '''Gymnospermae'''
+| unranked_phylum-bg = '''Голосеменни'''
+| rank = Gymnospermae
+| rank_authority = [[John Lindley|Lindley]], 1830<ref>Lindley, J (1830). [http://www.biodiversitylibrary.org/item/31944#page/21/mode/1up Natural System of Botany]. London: Longman, Rees, Orme, Brown, and Green. xxxvi.</ref>
 | subdivision_ranks = Отдели
 | subdivision =
@@ Ред 13: / Ред 17: @@
 }}
+'''Голосеменните растения''' (''Gymnospermae'') са дървета и храсти, които образуват шишарки. Те са силно скъсени видоизменени клонки. Те се състоят от централна ос и видоизменени листа (люспи), спирално наредени около нея. Шишарките са Двуполови&nbsp;— женски и мъжки, които при едните видове се развиват върху едно и също растение, а при други&nbsp;— върху различни растения. Опрашването се извършва от вятъра. Подотдел иглолистни голосеменни растения обхваща най&nbsp;— широко разпространените днес голосеменни растения. Те наброяват около 800 вида и се срещат по цялото земно кълбо. Иглолистните са дървета и храсти. Листата им са игловидни или люсповидни, запазват се дълго по клонките и опадват постепенно. Затова растенията изглеждат вечнозелени. Иглолистните голосеменни образуват два вида шишарки&nbsp;— женски и мъжки. В мъжките шишарки всяка люспа носи торбичка пълна с тичинков прашец. Прашецът при повечето иглолистни има две въздушни мехурчета. Те го правят лесно преносим от вятъра. В женските шишарки всяка люспа носи по две семепъпки. Във всяка семепъпка се намира зародишна торбичка с две яйцеклетки. След оплождането им се образуват семена. При повечето видове семената се разпросраняват от вятъра. При хвойната, тиса и кипариса семената са обхванати от разраснали се люспи и наподобяват плод.
+== Източници ==
-Голосеменните растения са дървета и храсти, които образуват шишарки. Те са силно скъсени видоизменени клонки. Те се състоят от централна ос и видоизменени листа (люспи), спирално наредени около нея. Шишарките са Двуполови&nbsp;— женски и мъжки, които при едните видове се развиват върху едно и също растение, а при други&nbsp;— върху различни растения. Опрашването се извършва от вятъра. Подотдел иглолистни голосеменни растения обхваща най&nbsp;— широко разпространените днес голосеменни растения. Те наброяват около 800 вида и се срещат по цялото земно кълбо. Иглолистните са дървета и храсти. Листата им са игловидни или люсповидни, запазват се дълго по клонките и опадват постепенно. Затова растенията изглеждат вечнозелени. Иглолистните голосеменни образуват два вида шишарки&nbsp;— женски и мъжки. В мъжките шишарки всяка люспа носи торбичка пълна с тичинков прашец. Прашецът при повечето иглолистни има две въздушни мехурчета. Те го правят лесно преносим от вятъра. В женските шишарки всяка люспа носи по две семепъпки. Във всяка семепъпка се намира зародишна торбичка с две яйцеклетки. След оплождането им се образуват семена. При повечето видове семената се разпросраняват от вятъра. При хвойната, тиса и кипариса семената са обхванати от разраснали се люспи и наподобяват плод.
+{{commons|Gymnosperm}}
+<references />
-[[Категория:Растения]]
 == Външни връзки ==
-{{commons|Gymnosperm}}
 *[http://www.conifers.org/ База данни за голосеменни]
 *[http://www.huh.harvard.edu/research/mathews-lab/atolHtmlSite/ Голосеменни в "Tree of Life"]
+[[Категория:Растения]]