Раймон дьо Поатие

Раймон дьо Поатие Антиохийски (фр. Raimond de Poitiers; 1099/1115, Аквитания — 29 юни 1149, Антиохия) — княз на Антиохия от 1136, младши син на Гийом IX Трубадур, херцог на Аквитания и неговата жена Филипа, графиня на Тулуза.

На миниатюрата на Жан Коломб и Себастиян Мармеро е показано посрещането в Антиохия от Раймон дьо Поатие и крал Луи VII. XIV век.

Брак с наследницата на Антиохия

Като се ражда Раймон,за него особени перспективи в Европа като младши син, той няма. В това време далеко на изток се нимирало княжество Антиохия, на което отчаяно не върви на управнци: два от тях загиват, и от 1119 година княжеството почти през цялото време се управлява от регенти. В средата на 30-те години, възниква остра потребност от пълноправен действащ господар — в мъж и воин. Раймон много подхожда за тази роля, по твърдение на хрониста, защото се отличава с невиждана сила и ловкост, а също е перфектен ездач. Както се говори за него, Раймон на шега огъва железни пръти; може да се прехвърля под коня в движение, да смачка пръстен с една ръка и с помощта само на единия си крак, така да притисне хълбока на коня, че да го застави да спре веднага.

В 1136 година по време на сватосването и венчаването Констанс е на десет години. Когато за пристигането на Раймон разбира майката на кандидатката, доволно младата дама Алиса Йерусалимска (2-ра дъщеря на краля на Йерусалим Бодуен II и вдовица на княз Боемон II), решава да предложи на задморския жених в качество на спътница в живота себе си. Раймон разбрал разликата в положението. В първият случай той ставал пълноправен господар, във вторият - само с права на регент. Затова бързо се споразумява с патриарх Раул. Раймон дава клетва за васал пред духовния пастир, а патриахът го венчава за похитената Констанс. Раймон и патриарх Раул организират сватбата и изиграват по този начин майката Алиса.

Вторият кръстоносен поход

Най-Злият враг на Раймон става съседът му Имад ад-Дин Занги, когато в 1146 година го отстранява съдбата, обстановката не се подобрява, защото мястото на пияницата Занги в Алепо заема неговият син, аскет Нур ад-Дин Махмуд. Борбата върви с променлив успех — Раймон изпитва дефицит от жива сила. В многолюдната Антиохия (възможно, 100 000 или 150 000 жители) има хора от всякакви занятия, но само не и войници. Князът Раймон реално не може да събере повече от 700 рицари плюс съответният контингент пехота (обичайно, превишаваща численността на тежката конница в 5—10 пъти). Затова напълно естествено, пристигането на морския порт Сен-Семион — френски кръстоносци на Луи VII Младия ,Раймон преценява като шанс да нанесе чувствителен удар по главния противник.

Битка при Инаб

Битката при Инаб, в която е убит Раймон

Смъртта на Раймон

Намиране тялото на Раймон Поатие след битката.

Раймон става третия княз на Антиохия, загубва главата си в бой — трети по ред. Обезсилен и измъчен, той пада с меч в ръка, сражавайки се с пълководеца Нур-ад-Дин Асад ад-Дин Ширкух ибн Шади. Точно тридесет години след 28 юни 1119 година, когато князът на Антиохия Рожер Салернски загубва главата си в печално известната битка при Кървавото поле. Главата на Раймон донасят на Асад ад-Дин Ширкух, той заповядва да облекат черепа в сребро и да го отправят в дар  на халифа на Багдад  Нур-ад-дин.

Антиохия устояла — Нур-ад-дин не се решава да щурмува веднага, а сле това на помощ дошъл от юг младият крал на Йерусалим Бодуен III.