Лира (музикален инструмент): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 8: Ред 8:


== Лирата в митологията ==
== Лирата в митологията ==
[[Картинка:Mousai Helikon Staatliche Antikensammlungen Schoen80 n1.jpg|мини|[[Муза]], свиреща на лира. Древногръцка ваза, 5 век пр.н.е.]]
[[Файл:Apollon & Marsyas.jpg|мини|Аполон и Марсиас]]
Според Древногръцката митология, младият бог Хермес създал лирата от заклана крава, взета от свещеното стадо на Аполон, използвайки червата за струните. В края на краищата Аполон разбрал кой е крал от стадото му, но Хермес бил опростен, след като предал инструмента на Аполон. Лирата била свързвана с Аполоновите добродетели — умереност и равновесие, противоположно на Дионисиевите тръби и авлосът, които символизирали екстаз и пиршество.
Според Древногръцката митология, младият бог Хермес създал лирата от заклана крава, взета от свещеното стадо на Аполон, използвайки червата за струните. В края на краищата Аполон разбрал кой е крал от стадото му, но Хермес бил опростен, след като предал инструмента на Аполон. Лирата била свързвана с Аполоновите добродетели — умереност и равновесие, противоположно на Дионисиевите тръби и авлосът, които символизирали екстаз и пиршество.



Версия от 20:05, 6 май 2015

За други значения на думата „лира“ вижте пояснителната страница.

Лира със седем струни

Лирата е струнен музикален инструмент.

Устройство

Класическата лира се състои от кухо тяло или пулта (също известно като резонаторна кутия.) От него се простират две издигнати ръце, които понякога са кухи и са извити както отвън, така и напред. Те са свързани близо до върха, с помощта на напречник или иго. Допълнителен лост, закрепен към резонатора образува моста, който предава вибрациите на струните. Най-ниският тон е най-отдалечен от тялото на свирещия; като струните не се различават много по дължина, по-голяма тежест може да се окаже за по-ниските тонове, с помощта на по-дебели струни, както е при цигулката и подобни съвременни инструменти, или те се настройват чрез слабо напрежение. Струните се правят от черво. Опънати са между игото и моста, или до накрайника под моста. Съществуват два начина за настойване; първият е струните да се закрепят на клечки, които могат да се завъртат; вторият начин е да се промени мястото на самата струна върху напречника. Вероятно и двата метода се използват едновременно.

Лирата в митологията

Муза, свиреща на лира. Древногръцка ваза, 5 век пр.н.е.

Според Древногръцката митология, младият бог Хермес създал лирата от заклана крава, взета от свещеното стадо на Аполон, използвайки червата за струните. В края на краищата Аполон разбрал кой е крал от стадото му, но Хермес бил опростен, след като предал инструмента на Аполон. Лирата била свързвана с Аполоновите добродетели — умереност и равновесие, противоположно на Дионисиевите тръби и авлосът, които символизирали екстаз и пиршество.

История на лирата

Места в южна Европа, западна Азия или северна Африка са предложени за историческото месторождение на рода. Инструментът все още се използва в някои североизточни части на Африка. Някои от културите, използващи и разработващи лирата са Еолийската и Йонийската гръцки колонии по бреговете на Азия (древна Мала Азия, днешна Турция), граничещи с Лидийската империя. Смята се, че някои митични герои като Мусей и Тамирид са родени в Тракия, още едно място на обширна гръцка колонизация. Наименованието киссар (китара), измислено от древните гърци за египетските инструменти с форма на кутия, разкрива очевидните прилики, разпознати от самите гърци. Културният апогей на древен Египет, а по този начин и предполагаемата възраст на най-ранните инструменти от този тип са датирани около 5-ти век от Класическа Гърция. Това показва възможността лирата да е съществувала в една от съседните страни на Гърция – Тракия, Лидия или Египет и е въведена в Гърция повреме на предкласическите времена.[1]

Вижте също

Източници