Виера Прокешова: Разлика между версии
{{ref-xx}} → {{икона|xx}} |
м допълнения в шаблона |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
| вложки = {{Личност/Учен |
| вложки = {{Личност/Учен |
||
| област = [[Филология]] |
| област = [[Филология]] |
||
| образование = [[Университет Коменски|Братиславски университет „Ян Амос Коменски“]] |
|||
| образование = |
|||
| учил-при = |
| учил-при = |
||
| работил-в = Институт по световна литература към Словашката академия на науките |
|||
| работил-в = |
|||
| студенти = |
| студенти = |
||
| публикации = |
| публикации = |
||
Ред 75: | Ред 75: | ||
[[Категория:Словашки поети]] |
[[Категория:Словашки поети]] |
||
[[Категория:Личности (Братислава)]] |
[[Категория:Личности (Братислава)]] |
||
{{Словакия-мъниче}} |
|||
{{България-мъниче}} |
Версия от 19:11, 3 ноември 2015
Виера Прокешова | |
словашка българистка, преводачка, поетеса и есеистка | |
Родена | |
---|---|
Починала | 31 декември 2008 г.
|
Учила в | Университет Коменски |
Научна дейност | |
Област | Филология |
Работила в | Институт по световна литература към Словашката академия на науките |
Виера Прокешова (Шаблон:Lang-sk) (р. 2 август1957 г., Братислава, Словакия – п. 31 декември 2008 г., Братислава, Словакия) е словашка българистка, преводачка, поетеса и есеистка. [1]
Биография
Виера Прокешова завършва словашка и българска филология във Философския факултет на Братиславския университет „Ян Амос Коменски“ (1960). Една година работи като лектор по драматургия в Бобков театър в Нитра (1981-1982). След това работи като редактор в издателство „Словашки писател“ в Братислава.
Освен с редакторска работа, се занимава още и с преводи на поезия. От 2000 г. работи в Института по световна литература към Словашката академия на науките.
Издава стихосбирките „Чужди“ (1984), „Слънчоглед“ (1988), „Верижка“ (1992), „Кожа“ (1998), „Игла“ (2005), „Ванилия“ (2007). Автор е на текстовете от мюзикъла „Мери Стюарт“ (1995).
Виера Прокешова е преводач на текстове на Димитър Стефанов и Вътьо Раковски.
Награди
Удостоена е с почетна грамота на Министерството на културата на Република България. [2]
Библиография
Поезия
- Cudzia (1984)
- Slnečnica (1988)
- Retiazka (1992)
- Pleť (1998)
- Ihla (2005) - избрани стихотворения
- Vanilka (2007)
- Tisíckrát dopichaná ihličím mäkko kreslí úbočia (2010)
Преводи
- Вътьо Раковски: Letiaci deň (1980)
- Nedeľné zemetrasenie (петима български поети, 1988)
- Мая Ганина: Kým žijem, dúfam (1989)
- Йозеф Петерка: Autobiografia vlka (част от оригиналната книга, 1989)
- Bohémske noci (избрано от поезията на българския символизъм, 1990)
- Krehké ako chryzantémy (избрано от древнокитайската поезия, 1992)
- Piesne sladkého Francúzska (световна любовна поезия, в съавторство с М. Михарик, 1994)
- Лилиан Джаксън Браун: Mačka, ktorá pozná farby (1995)
- Жак Превер: Nové lásky (1997)
- Димитър Стефанов: Mesačné haiku (2006)
- Лидия Димковска: Skrytá kamera (2007)
- Михай Еминеску: Krídla z vosku (в съавторство с Л. Вайдова, 2008)
Източници
- ↑ „Viera Prokešová“, сайт на Литературно-информационния център на Словакия (словашки)
- ↑ „Награди на Министерството на културата“, в. „Култура“ ((bg))
Външни препратки
- Виера Прокешова, „Из поетичната стихосбирка „Ванилия“, превод Димана Иванова, сп. Public Republic, 24 ноември 2008 г.
- Вера Прокешова, „Стихове“, превод М., в. „Литературен форум“, бр. 6 (447), 13 февруари 2001 г.
- Виера Прокешова на сайта на издателство Миланиум (словашки)
|