Нефертити: Разлика между версии
м Removing Link FA template (handled by wikidata) |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Hiero|Нефертити|<hiero><-X1:N35:N5-M17-F35-F35-F35-F35-M18-X1:Z4-B1-></hiero>|align=right|период=нц}} |
{{Hiero|Нефертити|<hiero><-X1:N35:N5-M17-F35-F35-F35-F35-M18-X1:Z4-B1-></hiero>|align=right|период=нц}} |
||
[[Image:Nefertiti 30-01-2006.jpg|thumb|right|150px|Бюст на Нефертити]] |
[[Image:Nefertiti 30-01-2006.jpg|thumb|right|150px|Бюст на Нефертити]] |
||
'''Нефертити''' е |
'''Нефертити''' е домат на [[Древен Египет]] от [[Осемнадесета фараонска династия|XVIII-та династия]] (14 век пр.н.е.), съпруга на египетския [[фараон]] [[Аменхотеп IV]] (по-късно [[Ехнатон]]). В превод името ѝ означава „Идващата красота“ или „Красавицата, която идва от там“. |
||
Нефертити е дъщеря на царя на [[Митани]]. Истинското ѝ име е Тадохепа. Първоначално се омъжва за [[Аменхотеп III]]. След скорошната смърт на владетеля, става жена на неговият син Аменхотеп IV, по-известен като Ехнатон, фараона-еретик. От брака с него има шест дъщери, една от които е Анхесенпаатон, по-късно наречена [[Анхесенамон]], бъдещата съпруга на своя полубрат [[Тутанкамон]]. |
Нефертити е дъщеря на царя на [[Митани]]. Истинското ѝ име е Тадохепа. Първоначално се омъжва за [[Аменхотеп III]]. След скорошната смърт на владетеля, става жена на неговият син Аменхотеп IV, по-известен като Ехнатон, фараона-еретик. От брака с него има шест дъщери, една от които е Анхесенпаатон, по-късно наречена [[Анхесенамон]], бъдещата съпруга на своя полубрат [[Тутанкамон]]. |
Версия от 13:38, 17 ноември 2015
Нефертити с йероглифи | ||||||||||||||||
|
Нефертити е домат на Древен Египет от XVIII-та династия (14 век пр.н.е.), съпруга на египетския фараон Аменхотеп IV (по-късно Ехнатон). В превод името ѝ означава „Идващата красота“ или „Красавицата, която идва от там“.
Нефертити е дъщеря на царя на Митани. Истинското ѝ име е Тадохепа. Първоначално се омъжва за Аменхотеп III. След скорошната смърт на владетеля, става жена на неговият син Аменхотеп IV, по-известен като Ехнатон, фараона-еретик. От брака с него има шест дъщери, една от които е Анхесенпаатон, по-късно наречена Анхесенамон, бъдещата съпруга на своя полубрат Тутанкамон. Според някои източници след смъртта на Аменхотеп IV, Нефертити приема името Сменхкара и управлява еднолично като фараон, след което предава престола на деветгодишния Тутанкамон.
Световноизвестният бюст на Нефертити е открит по време на немска археологическа експедиция, състояла се между 1907-1914 г. под ръководството на археолога Людвик Борхарт. Скулптурата е открита на 6 декември 1912 г.[1] в развалините на една постройка в местността Ел Амарна (където е бил разположен Ахетатон, столица на Ехнатон и Нефертити). Според открита в развалините пластинка от слонова кост сградата е била ателие на главния придворен скулптор Тутмес.
Откритият бюст е полихромен, добре запазени са златната диадема и огърлица. През 1913 г. бюстът е изнесен от Египет на борда на кораб и пристига в Берлин. Първоначално съществуването му е пазено в тайна от широката публика, дори и след даряването му (през октовмри 1913 г.) на Берлинския музей от дотогавашният му собственик д-р Джеймс Саймън (който го притежавал по силата на факта, че финансирал открилата го експедиция).
По настояване на Борхарт (който се страхувал от възможните усложнения във взаимоотношенията с Египетските власти) бюстът не бил представен на голямата експозиция в Египетския музей в Берлин, състояла се през зимата на 1913 г., където били изложени всички останали находки от разкопки в Амарна.
През 1924 г. опазването на тайната около бюста на Нефертити станало невъзможно и Борхарт бил принуден да признае съществуването му пред света. Малко по-късно бюстът бил изложен публично в Берлинския музей.
Египетските власти реагирали остро на признанието, че подобен артефакт съществува и е бил изнесен от страната без тяхно знание. Това станало повод за много дрязги между Египет и Германия, като конфликтът продължава и до днес.
Източници в Интернет
Библиография
- Филип Фанденберг. Нефертити. С., Наука и изкуство, 1986.
- Joann Fletcher. The Search for Nefertiti. London, Hodder and Stoughton, 2004.