Бандон

Вижте пояснителната страница за други значения на Банда.

---

Знамето на Бандата в Трапезунд (една от трите) на Великите Комнини.

Бандата (Шаблон:Lang-el) е основна военна и териториална административна единица във Византийската империя.

Произлиза от латинското «bandum» (знаме). Терминът е използван в VI век като обозначение за нормално войнско подразделение достатъчно само да води битка (сражение).

Във византийската армия в IX-XI век бандата се е използвала като основна бойна единица, а съединение от пет до седем банди формира една турма, основна единица във византийската темна система. Начело като командир на всяка банда е имало комит. Пехотната банда е имала 200-400 бойци, а кавалерийската - 50-100.

Бандите се останали като военни и териториални административни единици до самия край на Византийската империя, като тяхното съществуване е продължило и в Трапезундската империя.

Литература

• Kazhdan, Alexander, ed. (1991), Oxford Dictionary of Byzantium, Oxford University Press, p. 250, ISBN 978-0-19-504652-6