Нефертити: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x1)
Етикети: Визуален редактор етикет: премахнати източници/бележки
Ред 1: Ред 1:
{{Hiero|Нефертити|<hiero><-X1:N35:N5-M17-F35-F35-F35-F35-M18-X1:Z4-B1-></hiero>|align=right|период=нц}}
{{Hiero|Нефертити|<hiero><-X1:N35:N5-M17-F35-F35-F35-F35-M18-X1:Z4-B1-></hiero>|align=right|период=нц}}
[[File:Nefertiti 30-01-2006.jpg|thumb|150px|Бюст на Нефертити]]
[[File:Nefertiti 30-01-2006.jpg|thumb|150px|Бюст на Нефертити]]
'''Нефертити''' е царица на [[Древен Египет]] от [[Осемнадесета фараонска династия|XVIII-та династия]] (14 век пр.н.е.), съпруга на египетския [[фараон]] [[Аменхотеп IV]] (по-късно [[Ехнатон]]). В превод името и&#768; означава „Идващата красота“ или „Красивата която дойде“.
'''Нефертити''' е царица на [[Древен Египет]] от [[Осемнадесета фараонска династия|XVIII-та династия]], съпруга на египетския [[фараон]] [[Аменхотеп IV]]. В превод името и&#768; означава „Идващата красота“ или „Красивата която дойде“.


== Биография ==
== Биография ==
Вероятно Нефертити е дъщеря на цар на [[Митани]]. Първото и&#768; име е Тадохепа. Първоначално се омъжва за [[Аменхотеп III]]. След скорошната смърт на владетеля, става жена на неговият син Аменхотеп IV, по-известен като Ехнатон – фараона-еретик. От брака с него има шест дъщери, една от които е Анхсенпаатон, по-късно наречена [[Анхесенамон]], бъдещата съпруга на своя полубрат [[Тутанкамон|Тутанхамон]].
Вероятно Нефертити е дъщеря на цар на [[Митани]]. Първото и&#768; име е Тадохепа. Първоначално се омъжва за [[Аменхотеп III]]. След скорошната смърт на владетеля, става жена на неговият син Аменхотеп IV, по-известен като Ехнатон – фараона-еретик. От брака с него има шест дъщери, една от които е Анхсенпаатон, по-късно наречена [[Анхесенамон]], бъдещата съпруга на своя полубрат [[Тутанкамон|Тутанkамон]].


Според някои източници след смъртта на Аменхотеп IV, Нефертити приема името [[Сменхкара|Сменхкаре]] и управлява еднолично като фараон, след което предава властта на деветгодишния Тутанхамон.
Според някои източници след смъртта на Аменхотеп IV, Нефертити приема името [[Сменхкара|Сменхкаре]] и управлява еднолично като фараон, след което предава властта на деветгодишния Тутанkамон.ожен [[Ахетатон]], столица на Ехнатон и Нефертити). Според открита в развалините пластинка от слонова кост сградата е била ателие на главния придворен [[скулптор]] [[Тутмес|Тутмос]].

Световноизвестният бюст на Нефертити е открит по време на немска археологическа експедиция, състояла се между [[1907]]-[[1914]] г. под ръководството на [[археолог]]а [[Людвик Борхарт]]. Скулптурата е открита на 6 декември [[1912]] г.<ref>http://www.nofretete-geht-auf-reisen.de/echronol.htm</ref> в развалините на една постройка в местността ел Амарна (където е бил разположен [[Ахетатон]], столица на Ехнатон и Нефертити). Според открита в развалините пластинка от слонова кост сградата е била ателие на главния придворен [[скулптор]] [[Тутмес|Тутмос]].


Откритият бюст е полихромен, добре запазени са златната диадема и огърлица. През 1913 г. бюстът е тайно изнесен от Египет на борда на кораб и пристига в Берлин. Първоначално съществуването му е пазено в тайна от широката публика, дори и след даряването му (през октовмри 1913 г.) на Берлинския музей от дотогавашният му собственик д-р [[Джеймс Саймън]] (който го притежавал по силата на факта, че финансирал открилата го експедиция).
Откритият бюст е полихромен, добре запазени са златната диадема и огърлица. През 1913 г. бюстът е тайно изнесен от Египет на борда на кораб и пристига в Берлин. Първоначално съществуването му е пазено в тайна от широката публика, дори и след даряването му (през октовмри 1913 г.) на Берлинския музей от дотогавашният му собственик д-р [[Джеймс Саймън]] (който го притежавал по силата на факта, че финансирал открилата го експедиция).

Версия от 13:07, 11 декември 2016

Нефертити с йероглифи
<
X1
N35
N5
M17F35F35F35F35M18X1
Z4
B1
>
{{{trans}}}
Бюст на Нефертити

Нефертити е царица на Древен Египет от XVIII-та династия, съпруга на египетския фараон Аменхотеп IV. В превод името ѝ означава „Идващата красота“ или „Красивата която дойде“.

Биография

Вероятно Нефертити е дъщеря на цар на Митани. Първото ѝ име е Тадохепа. Първоначално се омъжва за Аменхотеп III. След скорошната смърт на владетеля, става жена на неговият син Аменхотеп IV, по-известен като Ехнатон – фараона-еретик. От брака с него има шест дъщери, една от които е Анхсенпаатон, по-късно наречена Анхесенамон, бъдещата съпруга на своя полубрат Тутанkамон.

Според някои източници след смъртта на Аменхотеп IV, Нефертити приема името Сменхкаре и управлява еднолично като фараон, след което предава властта на деветгодишния Тутанkамон.ожен Ахетатон, столица на Ехнатон и Нефертити). Според открита в развалините пластинка от слонова кост сградата е била ателие на главния придворен скулптор Тутмос.

Откритият бюст е полихромен, добре запазени са златната диадема и огърлица. През 1913 г. бюстът е тайно изнесен от Египет на борда на кораб и пристига в Берлин. Първоначално съществуването му е пазено в тайна от широката публика, дори и след даряването му (през октовмри 1913 г.) на Берлинския музей от дотогавашният му собственик д-р Джеймс Саймън (който го притежавал по силата на факта, че финансирал открилата го експедиция).

По настояване на Л. Борхарт (който се страхувал от усложнения във взаимоотношенията с Египетските власти) бюстът не бил представен на голямата експозиция в Египетския музей в Берлин, състояла се през зимата на 1913 год, където били изложени всички останали находки от разкопки в Амарна.

През 1924 г. опазването на тайната около бюста на Нефертити станало невъзможно и Борхарт бил принуден да признае съществуването му пред света. Малко по-късно бюстът бил изложен публично в Берлинския музей.

Египетските власти реагирали остро на признанието, че подобен артефакт съществува и е бил изнесен от страната без тяхно знание. Това станало повод за много дрязги между Египет и Германия, като конфликтът продължава и до днес.

Източници в Интернет


Библиография

  • Филип Фанденберг. Нефертити. С., Наука и изкуство, 1986.
  • Joann Fletcher. The Search for Nefertiti. London, Hodder and Stoughton, 2004.