Анатолийски езици

Анатоли́йските езици са група индоевропейски езици (известни също така под името „хето-лувийски езици“). По данни от глотохронологията, доста рано се обособяват от останалите индоевропейски езици.

Всички езици от тази група езици са мъртви езици. Техните носители са обитавали през II-I хилядолетие пр.н.е. територията на Мала Азия (най-вече Хетското царство и възникналите на неговата територия по-малки държавни образувания), които в последствие са били покорени и асимилирани от персите и/или елините.

Древни писмени паметници от/на анатолийските езици са хетската клинопис и лувийската йероглифика (има запазени също така кратки надписи на палайски език, най-стария и архаичен от цялата група). Благодарение на чешкия лингвист Фридрих (Бедржих) Грозни тези езици са разпознати като индоевропейски, което и способствало за дешифровката им.

Най-късните запазили се надписи са на лидийски език, ликийски език, сидетски език, карийски език и др. езици използвали малоазийски азбуки (частично дешифрирани през XX век).

Класификация

• Палайска подгрупа
  • палайски език†
• Хетска подгрупа
  • хетски език†
  • лидийски език†
• Лувийска подгрупа
  • карийски език†
  • лувийски език†
  • ликийски език†
  • милийски език (понякога се означава като „ликийски Б“ или „архаичен ликийски“, известен от един запазен надпис)†
  • сидетски език†
  • писидийски език†

Виж също

• Малоазийски азбуки
• Анатолийска хипотеза