Господин Гочев

Господин Гочев
български политик
Като офицер в милицията през 40-те години
Роден	23 август 1915 г. (стар стил) Обручище, Царство България
Починал	28 март 1975 г. София, Народна република България
Партия	Българска комунистическа партия (1939 г.)

Господин Гочев Стоянов е български разузнавач и офицер, генерал-лейтенант от Държавна сигурност, АБПФК.

Биография

Роден е на 23 август 1915 г. в старозагорското село Обручище. От 1938 е член на БКП. Два пъти изключван от гимназия заради членството си в РМС. През 1934 г. е арестуван и лежи до ноември 1935 г. в следствието, докато е разследван, но е освободен поради липса на доказателства. През 1936 г. се записва в Хасковската гимназия, където става секретар на РМС. Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война като член на БКП в Хасково. След 9 септември 1944 г. влиза в народната милиция. Става Околийски началник на МВР-Хасково. От 27 октомври 1944 г. е началник на участък със звание младши командир II степен. През 1945 г. изкарва двумесечен курс за командири на народната милиция. От 13 февруари 1946 г. е помощник-комендант на София. След две молби да бъде преназначен в отдел „Снабдителен“ в Дирекцията на народната милиция поради заболяване на бъбреците, което му пречи да си върши работата, той е преместен на 28 февруари 1947 г. През 1948 г. става член на Централния съвет на профсъюза на електроработниците. От януари 1949 г. е началник на отдел „Кадри“ в Министерството на електрификацията. До 17 юли 1951 г. е ръководител на сектор в отдел „Административен“ при ЦК на БКП. Считано от 1 август 1951 г. е взет на действителна военна служба. След това е назначен за заместник-началник на Първо управление на ДС като му е присвоено направо звание „подполковник“. От 19 януари 1952 г. е началник на Първо управление на ДС, където остава до 23 март 1964 г. През 1954 г. завършва едногодишна школа в СССР. От 1964 г. е на работа в Учебно-методическата комисия към Държавна сигурност. След това за кратко е началник на Групата за контрол и обобщаване на опита при ДС. От 3 декември 1965 г. до 10 август 1973 г. е заместник-завеждащ на отдел „Военен“ при ЦК на БКП. Освободен от действителна военна служба на 10 август 1973 г. поради здравословни причини. Умира на 28 март 1975 г.

Военни звания

• подполковник от ДС – 16 ноември 1951
• полковник от ДС – 29 април 1952
• генерал-майор от ДС – 12 септември 1959
• генерал-лейтенант от ДС – 1969

Награди

• Орден „Червено знаме“ – 9 септември 1954
• Медал „За боева заслуга“ – 1956
• Орден „Народна република България“ III степен – 1959

Книги

• Бюро д-р Делиус, Изд. Народна култура, 1968
• Червените въгленчета, изд. на ОФ, 1972

Външни препратки

• Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери, Изд. Сиела, София 2015, с. 234-241.