Стамо Грудов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 4: Ред 4:
| описание = български революционер
| описание = български революционер
| роден-място = [[Малко Търново]], [[България]]
| роден-място = [[Малко Търново]], [[България]]
| починал-място =
| починал-място = [[Вълчища]], [[Османска империя]]
}}
}}
[[File:Stamo Grudov Memorial Stone.JPG|мини|250п|Паметна плоча на мястото на къщата на Стамо Грудов в Ясна поляна]]
[[File:Stamo Grudov Memorial Stone.JPG|мини|250п|Паметна плоча на мястото на къщата на Стамо Грудов в Ясна поляна]]
Ред 10: Ред 10:


==Биография==
==Биография==
Грудов е роден в 1875 година в [[Малко Търново]] в семейството на [[Алеко Попстаматов]]. Внук е на революционера поп [[Стамат Стойчев]]. Завършва гимназиалното образование в Одрин и през 1891-1892 г. е назначен за учител в село [[Приморско|Кюприя]]. След това се установява в [[Ясна поляна|Алан кайряк]] и става кмет на селото. Председател е на комитета на дружество [[Странджа (организация)|Странджа]] в Алан кайряк, което в 1900 година се превръща в дружество на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македоно-одринската организация]] . Избиран за народен представител. Грудов подпомага създаването на толстоиската колония в Алан кайряк. Четник в Радовишката чета.<ref name="Десант"/> Умира в 1913 г.<ref name="Герджиков 399">Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 399.</ref>
Грудов е роден в 1875 година в [[Малко Търново]] в семейството на [[Алеко Попстаматов]]. Внук е на революционера поп [[Стамат Стойчев]]. Завършва гимназиалното образование в Одрин и през 1891-1892 г. е назначен за учител в село [[Приморско|Кюприя]]. След това се установява в [[Ясна поляна|Алан кайряк]] и става кмет на селото. Председател е на комитета на дружество [[Странджа (организация)|Странджа]] в Алан кайряк, което в 1900 година се превръща в дружество на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македоно-одринската организация]]. Ръководи граничния пункт на ВМОРО в селото. Подготвя преминаването на първата чета на [[Георги Кондолов]] на 30 май 1901 година.<ref name="Десант"/> Избиран за народен представител. Грудов подпомага създаването на толстоиската колония в Алан кайряк.<ref name="Герджиков 399">Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 399.</ref>

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref name="Десант"/> Четник в Радовишката чета.<ref name="Герджиков 399"/> Загива в Боя при Ангиста на 9 - 10 (22 - 23) май 1913 година.<ref name="Десант"/>


==Бележки==
==Бележки==

Версия от 09:47, 3 юли 2017

Стамо Грудов
български революционер

Роден
1875 г.
Починал
28 април 1913 г. (38 г.)
Стамо Грудов в Общомедия
Паметна плоча на мястото на къщата на Стамо Грудов в Ясна поляна

Стамо Алеков Грудов (Грудев) Попстамов или Попстаматов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография

Грудов е роден в 1875 година в Малко Търново в семейството на Алеко Попстаматов. Внук е на революционера поп Стамат Стойчев. Завършва гимназиалното образование в Одрин и през 1891-1892 г. е назначен за учител в село Кюприя. След това се установява в Алан кайряк и става кмет на селото. Председател е на комитета на дружество „Странджа“ в Алан кайряк, което в 1900 година се превръща в дружество на Македоно-одринската организация. Ръководи граничния пункт на ВМОРО в селото. Подготвя преминаването на първата чета на Георги Кондолов на 30 май 1901 година.[1] Избиран за народен представител. Грудов подпомага създаването на толстоиската колония в Алан кайряк.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1] Четник в Радовишката чета.[2] Загива в Боя при Ангиста на 9 - 10 (22 - 23) май 1913 година.[1]

Бележки

  1. а б в г Николова, Светлана. Странжанските комити от „Попския род“ // Десант, 2012-04-23. Посетен на 2017-07-03.
  2. а б Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 399.