Бхактапур: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x2)
м Робот Добавяне {{без източници}}
Ред 1: Ред 1:
{{без източници}}
{{Селище инфо|Непал
{{Селище инфо|Непал
| име-местно = <!-- Име на селището на местния език -->
| име-местно = <!-- Име на селището на местния език -->

Версия от 02:38, 12 октомври 2017

Бхактапур
Дворцовият площад
Дворцовият площад
27.6722° с. ш. 85.4278° и. д.
Бхактапур
Страна Непал
Площ6,89 km²
Надм. височина1346 m
Население81 748 души (2011 г.)
Пощенски код44800
Телефонен код01
Официален сайтwww.bhaktapurmun.gov.np
Бхактапур в Общомедия
Бхактапур - ажурна дърворезба
Прозорецът с дърворезбен феникс или паун

Бхактапур (англ. Bhaktapur, Шаблон:Lang-ne Bhaktapur Jillā), наричан и Бхадгаон (Шаблон:Lang-en) или Кхвопа (Шаблон:Lang-en, Шаблон:Lang-ne Khvapa) е 80-хиляден град в Непал. Разположен е в долината на Катманду. Отстои недалеч от столицата. Бил център на княжество Бхактапур, второто по големина от трите разположени в долината и заедно с другите две — най-голямото Катманду и най-малкото Патан — фактически са формирали Непал.

От древността рад Бхактапур е известен като богат град на големия път на керваните между Тибет и Индия. Всяка есен тибетците идвали с овцете си за празника Дассайн, когато практически всички непалци принасяли животни в жертва на богинята Дурга, едно от превъплъщенията на съпругата на Шива. Обратно тибетците откарвали захар, зърно и други стоки.

Благосъстоянието на Бхактапур намирало израз в богатия културен живот, построени били много храмове пагоди. Разцветът на града по време на неварската династия Малла (XVI—XVIII в.) бил забележителен. Тук творили знаменитите неварски художници, имало архитектурни и занаятчийски школи и такива за рисуване на тибетска иконопис — танки.

Забележителните архитектурни паметници тук стилистично са единни с тези в Катманду и Патан. Най-значими са дворецът и ансамълът на площада пред него, включващ няколко храма с малки будистки манастири, както и ажурната дърворезба по прозоречни решетки на старите сгради. Една от дърворезбите с образа на птицата феникс или паун дори е станала неофициална емблема на града.

Интересни освен това са старият грънчарски квартал, ползваните и до днес от населението открити къпални, изградени от местните князе в срадновековието, и школите за будистка многоцветна иконопис т.н. танки или танги, в които се обучават дори японци, европейци и американци. В края на XX в. по немски проект градът бива саниран, а многочислените исторически забележителности реставрирани и взети под охрана.