Златно руно

Златното руно е руното на овена върху чийто гръб Фрикс и Хела избягали през морето от мащехата си Ино и което Фрикс принесъл в Колхида в благодарствена жертва на Зевс. Аргонавтите тръгват с кораба Арго да го търсят. Водач на аргонавтите е Язон-син на Езон.Язон събрал аргонавтите,за да търсят златното руно в Колхида,тъй като Пелий(коварния чичо на Язон)поставил това като условие,за да върне властта на Язон над построения от Езон град на брега на морето Йолк. Златното руно трябвало на народа в град Йолк, защото от руното зависело дали ще спасят и облагоденстват народа си.

Ето и легендата.

Преди много години, в Беотия царували Атамант – син на бога на вятъра и неговата съпруга, богинята на облаците Нефела. Те имали две деца – син Фрикс и дъщеря Хела. Умни, красиви и мили били те, но скоро ги сполетяло голямо нещастие. Баща им изгонил рожденната им майка и се оженил за магьосницата Ино, която му родила двама синове – Леарх и Меликерт. Като всяка мащеха, Ино денонощно мислела как да осигури по-добро бъдеще само за собствените си деца. Тя мечтаела те да наследят баща си на престола, а не Фрикс и Хела, които били законните наследници. “Каква майка съм аз, ако не мога да осигуря щастие на децата си” – рекла си магьосницата.

С всеки изминал ден омразата на Ино към Фрикс и Хела ставала все по-силна. Тя твърдо решила да ги погуби, но така, че злодеянието да остане незабелязано. Ден и нощ Ино обмисляла пъклени планове, докато най-после решила как да постъпи.

Един есенен ден тя извикала при себе си всички жени от царството и ги убедила да вземат житото, което мъжете им са отделили за посев и да го изсушат в горещи фурни. Излъгала ги, че ако направят така, плодородието на нивите им ще бъде невиждано и нечувано. Ино, разбира се, знаела, че изпеченото зърно няма да поникне и нищо няма да се роди. Наивните жени послушали магьосницата и така изсушили житото, че направо го опекли. Мъжете им, без да подозират нищо, го засели и на следната година не поникнало нищо. Настъпил повсеместен глад и мор по хора и добитък.

Атамант решил да изпрати пратеници в Делфи, които да попитат Пития, пророчицата на бог Аполон, коя е причината за настъпилото неплодородие. Преди да тръгнат за Делфи, Ино извикала при себе си пратениците и като им дала много пари и ги обсипала с ласки, ги надумала, когато се върнат, да предадат на Атамант, че уж Пития била казала: “Нивите ще станат отново плодородни, ако Атамант принесе в жертва на боговете децата си Фрикс и Хела.”

Когато пратениците се върнали от Делфи и предали “отговора” от Пития, Атамант потънал в дълбока скръб и сълзите не преставали да се леят от очите му. Ала можел ли той да не изпълни волята на боговете, за да избави страната си от сполетялото я бедствие? Той наредил да принесат в жертва Фрикс и Хела. Ино ликувала от радост, нейният зловещ план успял.

Повели нищо неподозиращите деца към жертвеника, който се намирал извън селището, в една чудно хубава гора. Там вече всичко било приготвено: жреците пеели химни за прослава на боговете, а главният жрец държал остър нож, с който трябвало да извърши жертвоприношението…

Докато вървели през гората, Фрикс и Хела радостно тичали пред водача си и току се спирали да откъснат някое хубаво цвете. И ето иззад огромен дъб ненадейно пред тях се появил един овен, чието руно блестяло като злато. Този златорунен овен бил изпратен от Нефела – богинята майка на децата, за да ги спаси.

Овенът кротко се приближил до тях и с нежните си очи ги гледал така, сякаш искал да им проговори. Децата започнали да го милват и той коленичил пред тях. Фрикс го яхнал, хванал се за рогата му и извикал на сестра си: “Хела, качи се и ти на овена! Виж колко е кротък!” Яхнала и Хела овена и с двете ръце обхванала брат си през кръста. Овенът бавно се изправил и тръгнал по пътеката. Когато водачът на децата се приближил, овенът бързо хукнал напред и ненадейно започнал да се издига все по-високо и по-високо във въздуха. Водачът не успял да види накъде овенът отнесъл децата, понеже се спуснал огромен тъмен облак.

Все по-бързо и по-високо летял овенът. Пред погледа на децата Земята ставала все по-малка. Горите се виждали като малки зелени петна, а реките – като блестящи ленти, които се виели из полята и ливадите. Пред погледа им се показало и морето като голяма синя ивица. Хела се уплашила, завило й се свят и тя отпуснала ръцете си. Фрикс, държейки се здраво с лявата ръка за рога на овена, се опитал да я задържи с дясната, но било късно… Хела паднала в морето и се удавила. Оттогава то се нарича Хелино море или Хелеспонт (Мраморно море).

Овенът понесъл Фрикс на север и дълго летял, докато стигнал река Фазис (река Рион в Кавказ), в далечната и приказна Колхида, където царувал Еет – синът на Хелиос.

Еет с радост посрещнал Фрикс. Златният овен той принесъл в жертва на гръмовержеца Зевс, покровителя на пътешествениците. Златното руно на овена Еет закачил на най-високия дъб в свещената гора на бога на войната Арес (Марс) и поставил там един чудовищен дракон, който никога не заспивал и непрекъснато бълвал огън и пламъци, за да го пази.

С бащински грижи Еет отгледал и възпитал Фрикс, а когато пораснал, го оженил за дъщеря си Халкиопа.

Затова, че овенът спасил живота на Фрикс, боговете го превърнали в съзвездието ОВЕН и го поставили на небето. Шаблон:Гръцка митология-мъниче