Чамкьой: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Ray-kun~bgwiki премести страница „Христо Ботев (Софлийско)“ като „Чамкьой“: неправилно заглавие
м без изпуснат интервал преди точка; козметични промени
Ред 21: Ред 21:
'''Чамкьой''' ({{lang-el|Δαδιά}}, ''Дадя́'') е [[село]] в [[Западна Тракия]], [[Гърция]] в дем [[Софлу (дем)|Софлу]] с 546 жители (2011).
'''Чамкьой''' ({{lang-el|Δαδιά}}, ''Дадя́'') е [[село]] в [[Западна Тракия]], [[Гърция]] в дем [[Софлу (дем)|Софлу]] с 546 жители (2011).


==География==
== География ==
Селото е разположено на тринадесет километра югозападно от [[Софлу]] . То се намира в западния край на Долномаришката низина, в подножието на гористи хълмове. Горите край Чамкьой са известен природен резерват,
Селото е разположено на тринадесет километра югозападно от [[Софлу]]. То се намира в западния край на Долномаришката низина, в подножието на гористи хълмове. Горите край Чамкьой са известен природен резерват,
в който намират убежище застрашени видове грабливи птици, включително царския орел (Aquila heliaca) и малкия креслив орел (Aquila pomarina).
в който намират убежище застрашени видове грабливи птици, включително царския орел (Aquila heliaca) и малкия креслив орел (Aquila pomarina).


==Име==
== Име ==
Името на селото произлиза от тур. çam (бор) и köy (село), в превод Борово село. През май 1914 г. жителите на селото го прекръщават на името на поета-революционер Христо Ботев<ref>[http://macedonia.kroraina.com/giliev/st/st_3_2.html Стайко Трифонов, Тракия - Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915, стр.205]</ref>. То запазва това си име до предаването на областта под гръцки контрол през май 1920 г.
Името на селото произлиза от тур. çam (бор) и köy (село), в превод Борово село. През май 1914 г. жителите на селото го прекръщават на името на поета-революционер Христо Ботев<ref>[http://macedonia.kroraina.com/giliev/st/st_3_2.html Стайко Трифонов, Тракия - Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915, стр.205]</ref>. То запазва това си име до предаването на областта под гръцки контрол през май 1920 г.


==История==
== История ==
Чамкьой е старинно българско селище, съществувало още от средните векове. То е било под върховенството на Цариградската патриаршия. Попаднало под влиянието на съседния гръцки манастир, то остава настрани от духа на българското Възраждане,
Чамкьой е старинно българско селище, съществувало още от средните векове. То е било под върховенството на Цариградската патриаршия. Попаднало под влиянието на съседния гръцки манастир, то остава настрани от духа на българското Възраждане,
поради което до 1912 г. населението му е полупогърчено и говори български език с гръцки примеси. Гръцкият език не е могъл да се наложи в Чамкьой напълно само поради сравнителната изолираност на селото в планината и консервативността на
поради което до 1912 г. населението му е полупогърчено и говори български език с гръцки примеси. Гръцкият език не е могъл да се наложи в Чамкьой напълно само поради сравнителната изолираност на селото в планината и консервативността на
Ред 35: Ред 35:
На тяхно място през пролетта на 1914 г. са заселени българи от солунските села Бугариево и Коритени, както и от малоазийските села Аладжа баир, Тьойбелен, Кубаш, Таш Кисе и Коджа Бунар, с което селото запазва изцяло български облик чак до 1920 г.
На тяхно място през пролетта на 1914 г. са заселени българи от солунските села Бугариево и Коритени, както и от малоазийските села Аладжа баир, Тьойбелен, Кубаш, Таш Кисе и Коджа Бунар, с което селото запазва изцяло български облик чак до 1920 г.
Населението му при преброяването през март 1920 г., извършено от френските окупационни власти, е 854 души<ref>[http://macedonia.kroraina.com/knizhki/razbojnikov_1944.htm#zapaz Aнастасъ Сп. Разбойниковъ, "Народностниятъ образъ на източния дѣлъ отъ Западна Тракия", София, Печатница Борисъ Ан. Кожухаровъ, 1944, стр. 66-67]</ref>.
Населението му при преброяването през март 1920 г., извършено от френските окупационни власти, е 854 души<ref>[http://macedonia.kroraina.com/knizhki/razbojnikov_1944.htm#zapaz Aнастасъ Сп. Разбойниковъ, "Народностниятъ образъ на източния дѣлъ отъ Западна Тракия", София, Печатница Борисъ Ан. Кожухаровъ, 1944, стр. 66-67]</ref>.

== Външни препратки ==


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 00:07, 4 ноември 2018

Чамкьой (Христо Ботев)
Δαδιά
— село —
Гърция
41.1333° с. ш. 26.2167° и. д.
Чамкьой (Христо Ботев)
Източна Македония и Тракия
41.1333° с. ш. 26.2167° и. д.
Чамкьой (Христо Ботев)
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемСофлу
Географска областЗападна Тракия
Надм. височина95 m
Население546 души (2011)
Чамкьой (Христо Ботев) в Общомедия

Чамкьой (Шаблон:Lang-el, Дадя́) е село в Западна Тракия, Гърция в дем Софлу с 546 жители (2011).

География

Селото е разположено на тринадесет километра югозападно от Софлу. То се намира в западния край на Долномаришката низина, в подножието на гористи хълмове. Горите край Чамкьой са известен природен резерват, в който намират убежище застрашени видове грабливи птици, включително царския орел (Aquila heliaca) и малкия креслив орел (Aquila pomarina).

Име

Името на селото произлиза от тур. çam (бор) и köy (село), в превод Борово село. През май 1914 г. жителите на селото го прекръщават на името на поета-революционер Христо Ботев[1]. То запазва това си име до предаването на областта под гръцки контрол през май 1920 г.

История

Чамкьой е старинно българско селище, съществувало още от средните векове. То е било под върховенството на Цариградската патриаршия. Попаднало под влиянието на съседния гръцки манастир, то остава настрани от духа на българското Възраждане, поради което до 1912 г. населението му е полупогърчено и говори български език с гръцки примеси. Гръцкият език не е могъл да се наложи в Чамкьой напълно само поради сравнителната изолираност на селото в планината и консервативността на населението му[2] . През август 1913 г., след края на Междусъюзническата война, дотогавашните му жители се изселват заедно с окупиралите областта гръцки войски[3]. На тяхно място през пролетта на 1914 г. са заселени българи от солунските села Бугариево и Коритени, както и от малоазийските села Аладжа баир, Тьойбелен, Кубаш, Таш Кисе и Коджа Бунар, с което селото запазва изцяло български облик чак до 1920 г. Населението му при преброяването през март 1920 г., извършено от френските окупационни власти, е 854 души[4].

Бележки