Чамкьой: Разлика между версии

Чамкьой (Христо Ботев)
Δαδιά
	Чамкьой (Христо Ботев) Δαδιά
— село —
	Чамкьой (Христо Ботев) Координати: 41°07′59.99″ с. ш. 26°13′00″ и. д. / 41.133333° с. ш. 26.216667° и. д. Чамкьой (Христо Ботев)
Страна	Гърция
Област	Източна Македония и Тракия
Дем	Софлу
Географска област	Западна Тракия
Надм. височина	95 m
Население	546 души (2011)
	Чамкьой (Христо Ботев) в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 00:07, 4 ноември 2018

Чамкьой (Шаблон:Lang-el, Дадя́) е село в Западна Тракия, Гърция в дем Софлу с 546 жители (2011).

География

Селото е разположено на тринадесет километра югозападно от Софлу. То се намира в западния край на Долномаришката низина, в подножието на гористи хълмове. Горите край Чамкьой са известен природен резерват, в който намират убежище застрашени видове грабливи птици, включително царския орел (Aquila heliaca) и малкия креслив орел (Aquila pomarina).

Име

Името на селото произлиза от тур. çam (бор) и köy (село), в превод Борово село. През май 1914 г. жителите на селото го прекръщават на името на поета-революционер Христо Ботев^[1]. То запазва това си име до предаването на областта под гръцки контрол през май 1920 г.

История

Чамкьой е старинно българско селище, съществувало още от средните векове. То е било под върховенството на Цариградската патриаршия. Попаднало под влиянието на съседния гръцки манастир, то остава настрани от духа на българското Възраждане, поради което до 1912 г. населението му е полупогърчено и говори български език с гръцки примеси. Гръцкият език не е могъл да се наложи в Чамкьой напълно само поради сравнителната изолираност на селото в планината и консервативността на населението му^[2] . През август 1913 г., след края на Междусъюзническата война, дотогавашните му жители се изселват заедно с окупиралите областта гръцки войски^[3]. На тяхно място през пролетта на 1914 г. са заселени българи от солунските села Бугариево и Коритени, както и от малоазийските села Аладжа баир, Тьойбелен, Кубаш, Таш Кисе и Коджа Бунар, с което селото запазва изцяло български облик чак до 1920 г. Населението му при преброяването през март 1920 г., извършено от френските окупационни власти, е 854 души^[4].

Бележки

[1] Стайко Трифонов, Тракия - Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915, стр.205

[2] Aнастасъ Сп. Разбойниковъ, "Народностниятъ образъ на източния дѣлъ отъ Западна Тракия", София, Печатница Борисъ Ан. Кожухаровъ, 1944, стр. 77

[3] Aнастасъ Сп. Разбойниковъ, "Народностниятъ образъ на източния дѣлъ отъ Западна Тракия", София, Печатница Борисъ Ан. Кожухаровъ, 1944, стр. 76

[4] Aнастасъ Сп. Разбойниковъ, "Народностниятъ образъ на източния дѣлъ отъ Западна Тракия", София, Печатница Борисъ Ан. Кожухаровъ, 1944, стр. 66-67

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 21: / Ред 21: @@
 '''Чамкьой''' ({{lang-el|Δαδιά}}, ''Дадя́'') е [[село]] в [[Западна Тракия]], [[Гърция]] в дем [[Софлу (дем)|Софлу]] с 546 жители (2011).
-==География==
+== География ==
-Селото е разположено на тринадесет километра югозападно от [[Софлу]] . То се намира в западния край на Долномаришката низина, в подножието на гористи хълмове. Горите край Чамкьой са известен природен резерват,
+Селото е разположено на тринадесет километра югозападно от [[Софлу]]. То се намира в западния край на Долномаришката низина, в подножието на гористи хълмове. Горите край Чамкьой са известен природен резерват,
 в който намират убежище застрашени видове грабливи птици, включително царския орел (Aquila heliaca) и малкия креслив орел (Aquila pomarina).
-==Име==
+== Име ==
 Името на селото произлиза от тур. çam (бор) и köy (село), в превод Борово село. През май 1914 г. жителите на селото го прекръщават на името на поета-революционер Христо Ботев<ref>[http://macedonia.kroraina.com/giliev/st/st_3_2.html Стайко Трифонов, Тракия - Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915, стр.205]</ref>. То запазва това си име до предаването на областта под гръцки контрол през май 1920 г.
-==История==
+== История ==
 Чамкьой е старинно българско селище, съществувало още от средните векове. То е било под върховенството на Цариградската патриаршия. Попаднало под влиянието на съседния гръцки манастир, то остава настрани от духа на българското Възраждане,
 поради което до 1912 г. населението му е полупогърчено и говори български език с гръцки примеси. Гръцкият език не е могъл да се наложи в Чамкьой напълно само поради сравнителната изолираност на селото в планината и консервативността на
@@ Ред 35: / Ред 35: @@
 На тяхно място през пролетта на 1914 г. са заселени българи от солунските села Бугариево и Коритени, както и от малоазийските села Аладжа баир, Тьойбелен, Кубаш, Таш Кисе и Коджа Бунар, с което селото запазва изцяло български облик чак до 1920 г.
 Населението му при преброяването през март 1920 г., извършено от френските окупационни власти, е 854 души<ref>[http://macedonia.kroraina.com/knizhki/razbojnikov_1944.htm#zapaz Aнастасъ Сп. Разбойниковъ, "Народностниятъ образъ на източния дѣлъ отъ Западна Тракия", София, Печатница Борисъ Ан. Кожухаровъ, 1944, стр. 66-67]</ref>.
-== Външни препратки ==
 == Бележки ==