Еньова буля

На еньова буля всички моми се събират в една къща и там обличат едно 5-6-годишно момиченце като булка: с дълга бяла риза и червена връхна дреха, наречена кават. Забулват го с червено було. На главата му поставят сребърна пара и венец от еньовче. Една яка мома вдига Еньовата буля върху раменете си и цялото шествие започва да обикаля селото, нивите, градините, кладенците и чешмите. През цялото време момите пеят еньовденски песни. С тази ритуална обиколка те искат да измолят от Св. Еньо здраве и плодородие.

След обхождането отвеждат Еньовата буля в същата къща, където са я стъкмили. Момите са набрали китки още предния ден и са ги оставили в едно бяло менче под трендафил, през нощта да ги видят и погалят звездите. Еньовата буля изважда една по една китките, в това време момите припяват, като наричат за какъв момък ще се омъжи съответната девойка. Накрая момите измиват лицето на Еньовата буля с мълчаната вода от котлето, обличат я с нови дрешки и я връщат на майка й. Изпълнява се предимно в южнобългарските тракииски райони.

Легендата за Еньова буля

Преданията разказват, че много отдавна, в китно село двама млади – Еньо и Стана, се срещнали. Между тях пламнала голяма любов. Сутрин ставали с мисълта един за друг, вечер лягали с името на любими на уста. А денем отдалеч се гледали и въздишали.Бащата на хубавицата Стана бил богат и опак човек. Бил са наумил да я задоми подобаващо. Нехаещ за чувствата на чедото си, един ден той се прибрал вкъщи с новината, че е намерил достоен мъж на Стана. Не го трогнали нито сълзите, нито молбите на дъщеря му.

Дошъл денят на сватбата. Дошли тежки сватбари от съседното село да вземат Стана. Кахърна младоженката ги последвала по пътя към съседното село, където била и къщата на младоженеца. Но когато наближили река Тунджа, нещо в Стана се пречупило. Хвърлила настрана булото бъдещата младоженка и се хвърлила в бурните води на придошлата река. Реката я погълнала и никога не върнала тялото на нещастната Стана.Когато се разчуло за нещастието и Еньо разбрал за гибелта на обичната си Стана се поболял. Здравият като канара мъж за една нощ легнал на легло. Цели девет години се залежал Еньо на одъра, повален от любовна мъка. Постелките под него изгнили, къщата му се разпаднала, нивите му пустеели, стоката измряла ненахранена. Дори кладенецът на двора му пресъхнал.

Близките му били съкрушени. Бил жив и не бил жив. Откакто загинала Стана и Еньо сякаш бил загинал. Сломена от мъката на брат си, сестрата на Еньо се чудела как да отнеме поне част от болката му.

Започнала се десета година от трагичната раздяла на влюбените. Сестрата на Еньо взела още недотъканото платно от стана, вързала на кръст точилката. Преметнала платното над точилката, а по средата с детски повой вързала. Нагиздила го с женски дрехи и го му сложила булчинско було.Отнесла куклата при обичния си брат Еньо и му рекла: „Стани, Еньо, стани, братко! Стани да видиш твоята Стана е дошла булка да ти стане! “

Отворил очи Еньо, видял обичната си Станка, олекнало му на душата и... издъхнал щастлив.

Отворило се небето и проливен дъжд се изсипал. Напоил треви, поляни и гори. Нивите отново се раззеленили, а добитъка излязъл на паша. Природата се събудила за нов живот, преродена.

От там идва и обичая на Еньовден момите да правят Еньова буля. Песни за любов и берекет се пеят, за да си спомним за голямата любов между двамата млади. Надпяват се пръстените на момите, които са за женене, за да види какъв момък ще им се падни за мъж. Цял ден не спират песните и свирните.

Вижте също

• Еньовден