Германско кино

Когато филмовата индустрия се разраснала в периода от 1900 до 1915, тя се задържала в Европа и Америка. Но Първата световна война разклатила икономиката на Европейския континент и забавила растежа на индустрията там, позволявайки на Холивуд да доминира във филмовата индустрия.

Историята на немското кино започнало в периода след Първата световна война, когато Германия започнала бавно да се съвзема от ужасите на войната. Киното било популярен начин да се избяга във фантазиите и филмовата индустрия процъфтяла. Това било спомогнато и от ниската стойност на марката, в сравнение с другите западни валути. Това позволило на филмовите творци да заемат и връщат марки, които за това време били обезценени. Но въпреки това немските творци не можели да си позволят високо бюджетни филми. Това довело до разрастването на немския експресионизъм: филми, които разчитали на символизъм вместо на реализъм за да разкажат историите си. За начало на експресионизма се сочи „Кабинетът на доктор Калигари“ (1919), който все още се изучава във филмовите училища.

Идването на власт на Нациската партия през 1930-те години променило из основи немското кино. Много признати немски режисьори емигрирали за Америка, донасяйки значителния си талант в Холивуд. Филмите на ужасите на студиата Юнивърсъл през 1930-те са режисирани от емигрирали немски режисьори.

Днешните най-големи продуценти включват Constantin Film, Bavaria, Studio Hamburg, и UFA Film und Fernsehproduktion. Скорошни филми като „Бягай, Лола“, „Сбогом, Ленин“ и „Крахът на Третия райх“ успяват да уловят провокативната и иновативна природа на немските филми от 70-те.

Новото хилядолетие видя също възраждане на Германската филмова индустрия, с високо бюджетни филми и добри приходи от немския бокс офис.