Германско кино: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}}
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{без източници}}
{{Обработка|форматиране}}
{{Обработка|форматиране}}


Ред 6: Ред 5:
Историята на немското кино започнало в периода след Първата световна война, когато Германия започнала бавно да се съвзема от ужасите на войната. Киното било популярен начин да се избяга във фантазиите и филмовата индустрия процъфтяла. Това било спомогнато и от ниската стойност на марката, в сравнение с другите западни валути. Това позволило на филмовите творци да заемат и връщат марки, които за това време били обезценени. Но въпреки това немските творци не можели да си позволят високо бюджетни филми. Това довело до разрастването на [[немски експресионизъм|немския експресионизъм]]: филми, които разчитали на [[символизъм]] вместо на [[реализъм]] за да разкажат историите си. За начало на експресионизма се сочи „[[Кабинетът на доктор Калигари]]“ (1919),<ref>http://modernism.research.yale.edu/wiki/index.php/The_Cabinet_of_Dr._Caligari</ref> който все още се изучава във филмовите училища.
Историята на немското кино започнало в периода след Първата световна война, когато Германия започнала бавно да се съвзема от ужасите на войната. Киното било популярен начин да се избяга във фантазиите и филмовата индустрия процъфтяла. Това било спомогнато и от ниската стойност на марката, в сравнение с другите западни валути. Това позволило на филмовите творци да заемат и връщат марки, които за това време били обезценени. Но въпреки това немските творци не можели да си позволят високо бюджетни филми. Това довело до разрастването на [[немски експресионизъм|немския експресионизъм]]: филми, които разчитали на [[символизъм]] вместо на [[реализъм]] за да разкажат историите си. За начало на експресионизма се сочи „[[Кабинетът на доктор Калигари]]“ (1919),<ref>http://modernism.research.yale.edu/wiki/index.php/The_Cabinet_of_Dr._Caligari</ref> който все още се изучава във филмовите училища.


Идването на власт на Нациската партия през 1930-те години променило из основи немското кино. Много признати немски режисьори емигрирали за Америка, донасяйки значителния си талант в Холивуд. Филмите на ужасите на студиата Юнивърсъл през 1930-те са режисирани от емигрирали немски режисьори.
Идването на власт на Нациската партия през 1930-те години променило из основи немското кино. Много признати немски режисьори емигрирали за Америка, донасяйки значителния си талант в Холивуд. Филмите на ужасите на студиата Юнивърсъл през 1930-те са режисирани от емигрирали немски режисьори.


Днешните най-големи продуценти включват Constantin Film, Bavaria, Studio Hamburg, и UFA Film und Fernsehproduktion. Скорошни филми като „[[Бягай, Лола]]“, „[[Сбогом, Ленин]]“ и „[[Крахът на Третия райх]]“ успяват да уловят провокативната и иновативна природа на немските филми от 70-те.
Днешните най-големи продуценти включват Constantin Film, Bavaria, Studio Hamburg, и UFA Film und Fernsehproduktion. Скорошни филми като „[[Бягай, Лола]]“, „[[Сбогом, Ленин]]“ и „[[Крахът на Третия райх]]“ успяват да уловят провокативната и иновативна природа на немските филми от 70-те.


Новото хилядолетие видя също възраждане на Германската филмова индустрия, с високо бюджетни филми и добри приходи от немския бокс офис.
Новото хилядолетие видя също възраждане на Германската филмова индустрия, с високо бюджетни филми и добри приходи от немския бокс офис.

== Източници ==
<references />


[[Категория:Германско кино| ]]
[[Категория:Германско кино| ]]

Версия от 18:54, 25 януари 2019

Когато филмовата индустрия се разраснала в периода от 1900 до 1915, тя се задържала в Европа и Америка. Но Първата световна война разклатила икономиката на Европейския континент и забавила растежа на индустрията там, позволявайки на Холивуд да доминира във филмовата индустрия.

Историята на немското кино започнало в периода след Първата световна война, когато Германия започнала бавно да се съвзема от ужасите на войната. Киното било популярен начин да се избяга във фантазиите и филмовата индустрия процъфтяла. Това било спомогнато и от ниската стойност на марката, в сравнение с другите западни валути. Това позволило на филмовите творци да заемат и връщат марки, които за това време били обезценени. Но въпреки това немските творци не можели да си позволят високо бюджетни филми. Това довело до разрастването на немския експресионизъм: филми, които разчитали на символизъм вместо на реализъм за да разкажат историите си. За начало на експресионизма се сочи „Кабинетът на доктор Калигари“ (1919),[1] който все още се изучава във филмовите училища.

Идването на власт на Нациската партия през 1930-те години променило из основи немското кино. Много признати немски режисьори емигрирали за Америка, донасяйки значителния си талант в Холивуд. Филмите на ужасите на студиата Юнивърсъл през 1930-те са режисирани от емигрирали немски режисьори.

Днешните най-големи продуценти включват Constantin Film, Bavaria, Studio Hamburg, и UFA Film und Fernsehproduktion. Скорошни филми като „Бягай, Лола“, „Сбогом, Ленин“ и „Крахът на Третия райх“ успяват да уловят провокативната и иновативна природа на немските филми от 70-те.

Новото хилядолетие видя също възраждане на Германската филмова индустрия, с високо бюджетни филми и добри приходи от немския бокс офис.

Източници