Йохан Датски: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
|||
{{велик магистър |
{{велик магистър |
||
| име = Йохан I (Ханс) |
| име = Йохан I (Ханс) |
||
Ред 33: | Ред 32: | ||
През 1500 Йохан опитва да завладее [[Дитмаршен]] – фактически независима селска република. Жестоко поражение на датското войнство и загубата на [[Национално знаме на Дания|националния флаг]] [[Битка при Хемингщет|при Хемингщет]] заставя краля да прекрати войната. Това разочарование не остава без политически последствия и през 1501 Швеция въстава и Стен Стуре обявява независимост, подкрепена и снабдена от Ханзейските конвои. Норвежците също въстават, но престолонаследникът Кристиан бързо потушава бунта през 1506. Войната с Ханзата и Швеция продължава безрезултатно до смъртта на Йохан през 1513, настъпила след наранявания поради падане от кон. |
През 1500 Йохан опитва да завладее [[Дитмаршен]] – фактически независима селска република. Жестоко поражение на датското войнство и загубата на [[Национално знаме на Дания|националния флаг]] [[Битка при Хемингщет|при Хемингщет]] заставя краля да прекрати войната. Това разочарование не остава без политически последствия и през 1501 Швеция въстава и Стен Стуре обявява независимост, подкрепена и снабдена от Ханзейските конвои. Норвежците също въстават, но престолонаследникът Кристиан бързо потушава бунта през 1506. Войната с Ханзата и Швеция продължава безрезултатно до смъртта на Йохан през 1513, настъпила след наранявания поради падане от кон. |
||
== Литература == |
|||
*''Die Fürsten des Landes. Herzöge und Grafen von Schleswig, Holstein und Lauenburg'', Carsten Porskrog Rasmussen u. a.(Hg.) im Auftrag der Gesellschaft für Schleswig-Holsteinische Geschichte, Neumünster: Wachholtz, 2008, ISBN 978-3-529-02606-5. |
|||
* Kai Fuhrmann: ''Die Ritterschaft als politische Korporation in den Herzogtümern Schleswig und Holstein von 1460 bis 1721.'' Hrsg. von der Fortwährenden Deputation der Schleswig-Holsteinischen Prälaten und Ritterschaft. Ludwig, Kiel 2002. ISBN 3-933598-39-7. |
|||
* J. Greve: ''Geographie und Geschichte der Herzogthümer Schleswig und Holstein.'' Schwers´sche Buchhandlung, Kiel 1844. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
{{Commonscat|John of Denmark, Norway, and Sweden}} |
|||
{{пост начало}} |
{{пост начало}} |
Версия от 13:07, 22 септември 2019
Йохан I (Ханс) | |
крал на Дания, Норвегия и Швеция | |
Информация | |
---|---|
Управление | 1481 – 1513 г. |
Роден | 2 февруари 1455 г.
|
Починал | 20 февруари 1513 г.
Олбор |
Погребан | катедрала Свети Кнуд, Оденсе |
Предшественик | Кристиан I |
Наследник | Кристиан II |
Семейство | |
Брак | Кристина Саксонска |
Потомци | Кристиан II, Якоб, Елизабет, Франциск |
Баща | Кристиан I |
Майка | Доротея Бранденбургска |
Герб | |
Йохан I (Ханс) в Общомедия |
Ханс Датски (на датски: Hans af Danmark; на норвежки: Hans) или Йохан (на шведски: Johan) е крал на Дания и Норвегия от 1481 до 1513 г. и крал на Швеция от 1497 до 1501 г., както и херцог на Шлезвиг и Холщайн.
Биография
Йохан е син на датския крал Кристиан I и Доротея Бранденбургска.[1] Той е посочен от баща си и от Държавния съвет за крал на Норвегия, а едва в 1467 е провъзгласен за наследник и на датския престол. Това налага срещата на Държавните съвети на Дания, Норвегия и Швеция, които на 13 януари 1483 в Халмстад, след гарантиране на някои прерогативи за Норвегия, избират Йохан за крал и на трите държави.
Като крал Йохан си поставя три главни политически цели: възстановяване на Калмарската уния, борба против монополите на Ханзата и стабилизиране на кралската власт в Дания. В духа на тези доктрини той установява политически отношения с Русия, провокира позициите на шведския регент Стен Стуре Старши и насърчава датското каперство срещу ханзейската търговия, което през 1495 води до избуването на война в района на Балтийско море. Това обуславя строителството на постоянен датски флот и обучението на екипажи за него, което е в духа на пробуржоазната политика на Йохан. Съгласно нея той дава повече права и независимост на градската средна класа от търговци занаятчии, което бележи следващите години в развитието на датското общество.
През 1500 Йохан опитва да завладее Дитмаршен – фактически независима селска република. Жестоко поражение на датското войнство и загубата на националния флаг при Хемингщет заставя краля да прекрати войната. Това разочарование не остава без политически последствия и през 1501 Швеция въстава и Стен Стуре обявява независимост, подкрепена и снабдена от Ханзейските конвои. Норвежците също въстават, но престолонаследникът Кристиан бързо потушава бунта през 1506. Войната с Ханзата и Швеция продължава безрезултатно до смъртта на Йохан през 1513, настъпила след наранявания поради падане от кон.
Литература
- Die Fürsten des Landes. Herzöge und Grafen von Schleswig, Holstein und Lauenburg, Carsten Porskrog Rasmussen u. a.(Hg.) im Auftrag der Gesellschaft für Schleswig-Holsteinische Geschichte, Neumünster: Wachholtz, 2008, ISBN 978-3-529-02606-5.
- Kai Fuhrmann: Die Ritterschaft als politische Korporation in den Herzogtümern Schleswig und Holstein von 1460 bis 1721. Hrsg. von der Fortwährenden Deputation der Schleswig-Holsteinischen Prälaten und Ritterschaft. Ludwig, Kiel 2002. ISBN 3-933598-39-7.
- J. Greve: Geographie und Geschichte der Herzogthümer Schleswig und Holstein. Schwers´sche Buchhandlung, Kiel 1844.
Източници
- ↑ Oldenburg 2, genealogy.euweb.cz
Кристиан I | → | Крал на Норвегия (1481 – 1513) | → | Кристиан II |
Карл I | → | Крал на Швеция (1497 – 1501) | → | Кристиан II |