Йохан Датски: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{без източници}}
{{велик магистър
{{велик магистър
| име = Йохан I (Ханс)
| име = Йохан I (Ханс)
Ред 33: Ред 32:


През 1500 Йохан опитва да завладее [[Дитмаршен]] – фактически независима селска република. Жестоко поражение на датското войнство и загубата на [[Национално знаме на Дания|националния флаг]] [[Битка при Хемингщет|при Хемингщет]] заставя краля да прекрати войната. Това разочарование не остава без политически последствия и през 1501 Швеция въстава и Стен Стуре обявява независимост, подкрепена и снабдена от Ханзейските конвои. Норвежците също въстават, но престолонаследникът Кристиан бързо потушава бунта през 1506. Войната с Ханзата и Швеция продължава безрезултатно до смъртта на Йохан през 1513, настъпила след наранявания поради падане от кон.
През 1500 Йохан опитва да завладее [[Дитмаршен]] – фактически независима селска република. Жестоко поражение на датското войнство и загубата на [[Национално знаме на Дания|националния флаг]] [[Битка при Хемингщет|при Хемингщет]] заставя краля да прекрати войната. Това разочарование не остава без политически последствия и през 1501 Швеция въстава и Стен Стуре обявява независимост, подкрепена и снабдена от Ханзейските конвои. Норвежците също въстават, но престолонаследникът Кристиан бързо потушава бунта през 1506. Войната с Ханзата и Швеция продължава безрезултатно до смъртта на Йохан през 1513, настъпила след наранявания поради падане от кон.

== Литература ==
*''Die Fürsten des Landes. Herzöge und Grafen von Schleswig, Holstein und Lauenburg'', Carsten Porskrog Rasmussen u. a.(Hg.) im Auftrag der Gesellschaft für Schleswig-Holsteinische Geschichte, Neumünster: Wachholtz, 2008, ISBN 978-3-529-02606-5.
* Kai Fuhrmann: ''Die Ritterschaft als politische Korporation in den Herzogtümern Schleswig und Holstein von 1460 bis 1721.'' Hrsg. von der Fortwährenden Deputation der Schleswig-Holsteinischen Prälaten und Ritterschaft. Ludwig, Kiel 2002. ISBN 3-933598-39-7.
* J. Greve: ''Geographie und Geschichte der Herzogthümer Schleswig und Holstein.'' Schwers´sche Buchhandlung, Kiel 1844.


== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />

{{Commonscat|John of Denmark, Norway, and Sweden}}


{{пост начало}}
{{пост начало}}

Версия от 13:07, 22 септември 2019

Йохан I (Ханс)
крал на Дания, Норвегия и Швеция
Информация
Управление1481 – 1513 г.
Роден
Починал
20 февруари 1513 г. (58 г.)
Олбор
Погребанкатедрала Свети Кнуд, Оденсе
ПредшественикКристиан I
НаследникКристиан II
Семейство
БракВетини Кристина Саксонска
ПотомциКристиан II, Якоб, Елизабет, Франциск
БащаОлденбурги Кристиан I
МайкаБранденбург Доротея Бранденбургска
Герб
Йохан I (Ханс) в Общомедия

Ханс Датски (на датски: Hans af Danmark; на норвежки: Hans) или Йохан (на шведски: Johan) е крал на Дания и Норвегия от 1481 до 1513 г. и крал на Швеция от 1497 до 1501 г., както и херцог на Шлезвиг и Холщайн.

Биография

Йохан е син на датския крал Кристиан I и Доротея Бранденбургска.[1] Той е посочен от баща си и от Държавния съвет за крал на Норвегия, а едва в 1467 е провъзгласен за наследник и на датския престол. Това налага срещата на Държавните съвети на Дания, Норвегия и Швеция, които на 13 януари 1483 в Халмстад, след гарантиране на някои прерогативи за Норвегия, избират Йохан за крал и на трите държави.

Като крал Йохан си поставя три главни политически цели: възстановяване на Калмарската уния, борба против монополите на Ханзата и стабилизиране на кралската власт в Дания. В духа на тези доктрини той установява политически отношения с Русия, провокира позициите на шведския регент Стен Стуре Старши и насърчава датското каперство срещу ханзейската търговия, което през 1495 води до избуването на война в района на Балтийско море. Това обуславя строителството на постоянен датски флот и обучението на екипажи за него, което е в духа на пробуржоазната политика на Йохан. Съгласно нея той дава повече права и независимост на градската средна класа от търговци занаятчии, което бележи следващите години в развитието на датското общество.

През 1500 Йохан опитва да завладее Дитмаршен – фактически независима селска република. Жестоко поражение на датското войнство и загубата на националния флаг при Хемингщет заставя краля да прекрати войната. Това разочарование не остава без политически последствия и през 1501 Швеция въстава и Стен Стуре обявява независимост, подкрепена и снабдена от Ханзейските конвои. Норвежците също въстават, но престолонаследникът Кристиан бързо потушава бунта през 1506. Войната с Ханзата и Швеция продължава безрезултатно до смъртта на Йохан през 1513, настъпила след наранявания поради падане от кон.

Литература

  • Die Fürsten des Landes. Herzöge und Grafen von Schleswig, Holstein und Lauenburg, Carsten Porskrog Rasmussen u. a.(Hg.) im Auftrag der Gesellschaft für Schleswig-Holsteinische Geschichte, Neumünster: Wachholtz, 2008, ISBN 978-3-529-02606-5.
  • Kai Fuhrmann: Die Ritterschaft als politische Korporation in den Herzogtümern Schleswig und Holstein von 1460 bis 1721. Hrsg. von der Fortwährenden Deputation der Schleswig-Holsteinischen Prälaten und Ritterschaft. Ludwig, Kiel 2002. ISBN 3-933598-39-7.
  • J. Greve: Geographie und Geschichte der Herzogthümer Schleswig und Holstein. Schwers´sche Buchhandlung, Kiel 1844.

Източници

  1. Oldenburg 2, genealogy.euweb.cz
Кристиан I
Крал на Норвегия
Крал на Норвегия
Крал на Норвегия (1481 – 1513)
Кристиан II
Карл I Крал на Швеция (1497 – 1501) Кристиан II