Румен Георгиев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Личност | име = Румен Георгиев | име-оригинал = | категория = | описание =...“
 
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Личност|юрист}}
| име = Румен Георгиев
| име-оригинал =
| категория =
| описание =
| портрет =
| портрет-описание =
| пол = мъж
| име-рождено =
| роден-място = [[София]], [[Народна република България]]
| починал-място =
| националност =
| работил =
| псевдоним =
| вложки =
| още =
| баща =
| майка =
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
}}
'''Румен Георгиев Георгиев''' е български юрист, директор на [[Национална следствена служба|Националната следствена служба]] от 2002 до 2004 г.
'''Румен Георгиев Георгиев''' е български юрист, директор на [[Национална следствена служба|Националната следствена служба]] от 2002 до 2004 г.



Версия от 14:59, 13 октомври 2019

Румен Георгиев
български юрист
Роден
Румен Георгиев Георгиев
9 ноември 1956 г. (67 г.)

Учил вСофийски университет

Румен Георгиев Георгиев е български юрист, директор на Националната следствена служба от 2002 до 2004 г.

Биография

Роден е на 9 ноември 1956 г. в София. Завършва право в Софийския университет през 1979 г. От 1982 до 1986 г. е следовател в отдел „Следствен“ в София-град. От 1986 до 1987 г. е старши следовател в същия отдел. Между 1987 и 1990 г. е началник на отдел. В периода 1 август 1990 г. – 20 май 1992 г. е главен следовател в отдел „Информация и анализ“ на Главно следствено управление. Между 20 май 1992 г. и 9 декември 1998 г. е заместник-директор на Националната следствена служба и същевременно началник на отдел „Кадри“. След това е заместник-директор на Специализираната следствена служба до 2002 г., когато е определен за изпълняващ длъжността началник на Националната следствена служба[1]. Остава на поста си до 2004 г. След това до 2006 г. е ръководител на отдел в службата. В периода 29 март 2006 г. – 3 октомври 2012 г. е заместник-директор на Националната следствена служба. От 3 октомври 2012 г. е член на Висшия съдебен съвет.

Източници