Иконостас: Разлика между версии
м форматиране: 2x нов ред, 2x тире, кавички (ползвайки Advisor) |
Randona.bg (беседа | приноси) Допълване, източници |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:92 Altaar in kerk Shipka.jpeg|мини|245п|Иконостас в [[Шипченски манастир|Шипченския манастир]]]] |
[[Файл:92 Altaar in kerk Shipka.jpeg|мини|245п|Иконостас в [[Шипченски манастир|Шипченския манастир]]]] |
||
'''Иконостас''' (от гръцки „eikòn“ |
'''Иконостас''' (от гръцки „eikòn“ – „образ“, и „stásis“– „място за стоене“) буквално означава „поставка за изображения“. Това обикновено е преграда между [[олтар]]а и кораба ([[наос]]а) в [[църква]]та, където са наредени [[икона|икони]]. Може да бъде и най-обикновен пюпитър, върху който има икона. |
||
Първоначално иконостасът не е прикривал олтара изцяло, а е бил ниска преграда. Той започва да прикрива олтара едва след X век. Цялото пространство на храма е свещено и изпълнено със символика, но най-сакралното място е олтарът и като такова той се отделя и става невидим за очите на миряните. Според тълкуването на Свети [[Симеон Солунски]] от антропологична гледна точка олтарът символизира душата, наосът тялото, а иконостасът разделя двете части от храма и прави едната видима, а другата невидима за човешкия поглед, както е в действителност. От космологична гледна точка иконостасът разделя земята и небето, тъй като храмът символизира света. В този смисъл иконостасът е преграда между видимото и невидимото, а светците по него са посредниците към това невидимо, тъй като те са връзка между двата свята. |
Първоначално иконостасът не е прикривал олтара изцяло, а е бил ниска преграда. Той започва да прикрива олтара едва след X век. Цялото пространство на храма е свещено и изпълнено със символика, но най-сакралното място е олтарът и като такова той се отделя и става невидим за очите на миряните. Според тълкуването на Свети [[Симеон Солунски]] от антропологична гледна точка олтарът символизира душата, наосът тялото, а иконостасът разделя двете части от храма и прави едната видима, а другата невидима за човешкия поглед, както е в действителност. От космологична гледна точка иконостасът разделя земята и небето, тъй като храмът символизира света. В този смисъл иконостасът е преграда между видимото и невидимото, а светците по него са посредниците към това невидимо, тъй като те са връзка между двата свята.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.pravoslavieto.com/hramove/bg_ikonostas.htm|заглавие=Българският православен иконостас|автор=|фамилно_име=Коева|първо_име=Маргарита|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> |
||
Иконостасът има три врати – две малки отляво и отдясно и една голяма, централна, които играят важна роля при изпълнението на литургията. Иконите, поставени върху него, са подредени по определени правила, възприети във всички православни храмове. Те най-често са в три реда. |
|||
Иконостасът има два малки входа отляво и отдясно и един голям, централен, които играят важна роля при изпълнението на Литургията. Иконите, поставени върху него, обикновено са в един и същи ред във всички православни храмове. На централните олтарни двери се изобразява Благовещението. Отдясно на централните двери стои Иисус Христос. Следващата икона отдясно на иконостаса, но отляво на Иисус е [[Йоан Кръстител|св. Иоан Кръстител]]. Отляво на централните двери се изобразява [[Дева Мария]], а след нея от лявата страна, но отдясно на Девата – патронът на храма. Разположението и избора на останалите икони при по-големите иконостаси е по-свободно. Иконостасът завършва с кръст, под който обикновено има череп. Кръстът в горната му част съдържа два интерпретативни пласта – на буквално ниво той изобразява хълма [[Голгота]] с разпнатия Христос, а символично – небето. |
|||
На централните олтарни двери (Светите двери) се изобразява Благовещението. Отдясно на тях стои икона на Иисус Христос, а до нея – на [[Йоан Кръстител|св. Йоан Кръстител]].<ref name=":1">Коев, Тодор и Георги Бакалов. Християнски справочник. С., ИК Анубис, 2001, с. 73. ISBN 954-426-406-X</ref><ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://liternet.bg/publish9/mkoeva/teoria/bogosluzhebni.htm|заглавие=Богослужебни последования, тайнства и обряди, извършвани в православния храм.|автор=|фамилно_име=Коева|първо_име=Маргарита|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Отляво на централните двери се изобразява [[Дева Мария]] с [[Младенец|Младенеца,]] а до нея – патронът на храма.<ref name=":2" /> Разположението и избора на останалите икони при по-големите иконостаси е по-свободно. На вторият, по-горен ред икони, непосредствено над Светите двери се изобразява Тайната вечеря. От двете ѝ страни са разположени икони със сцени от живота на Христос и Богородица. Третият ред започва с иконата на Исус Христос в царско или архиерейско облекло, а от двете му страни икони на св. Богородица и св. Йоан Предтеча в молитвена поза. Отляво и отдясно са разположени иконите на светите апостоли. В четвъртия ред са иконите на старозаветните пророци и праведници. Централната и най-издигната част на иконостаса се увенчава с Разпятието.<ref name=":1" /> Под него обикновено е изобразен череп (на Адам), а кръстът стъпва върху него. Кръстът в горната част съдържа два интерпретативни пласта – на буквално ниво той изобразява хълма [[Голгота]] с разпнатия Христос, а символично – небето. <ref name=":0" /> |
|||
⚫ | |||
* [http://www.pravoslavieto.com/hramove/bg_ikonostas/index.htm#bio Маргарита Коева, Българският православен иконостас. Виж: www.pravoslavieto.com] |
|||
⚫ | |||
Не всички иконостаси имат четири реда икони. Понякога в най-долния, нисък ред, под първия стои конзолен ред от икони, които изобразяват невинаги канонично уточнени сцени.<ref name=":1" /> |
|||
⚫ | |||
Иконостасът в описания вид не е застъпен в католическия храм. |
|||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
{{commonscat|Iconostases in Bulgaria|Иконостасите в България}} |
{{commonscat|Iconostases in Bulgaria|Иконостасите в България}} |
||
{{православие-мъниче}} |
|||
[[Категория:Иконопис]] |
[[Категория:Иконопис]] |
Версия от 08:40, 23 октомври 2019
Иконостас (от гръцки „eikòn“ – „образ“, и „stásis“– „място за стоене“) буквално означава „поставка за изображения“. Това обикновено е преграда между олтара и кораба (наоса) в църквата, където са наредени икони. Може да бъде и най-обикновен пюпитър, върху който има икона.
Първоначално иконостасът не е прикривал олтара изцяло, а е бил ниска преграда. Той започва да прикрива олтара едва след X век. Цялото пространство на храма е свещено и изпълнено със символика, но най-сакралното място е олтарът и като такова той се отделя и става невидим за очите на миряните. Според тълкуването на Свети Симеон Солунски от антропологична гледна точка олтарът символизира душата, наосът тялото, а иконостасът разделя двете части от храма и прави едната видима, а другата невидима за човешкия поглед, както е в действителност. От космологична гледна точка иконостасът разделя земята и небето, тъй като храмът символизира света. В този смисъл иконостасът е преграда между видимото и невидимото, а светците по него са посредниците към това невидимо, тъй като те са връзка между двата свята.[1]
Иконостасът има три врати – две малки отляво и отдясно и една голяма, централна, които играят важна роля при изпълнението на литургията. Иконите, поставени върху него, са подредени по определени правила, възприети във всички православни храмове. Те най-често са в три реда.
На централните олтарни двери (Светите двери) се изобразява Благовещението. Отдясно на тях стои икона на Иисус Христос, а до нея – на св. Йоан Кръстител.[2][3] Отляво на централните двери се изобразява Дева Мария с Младенеца, а до нея – патронът на храма.[3] Разположението и избора на останалите икони при по-големите иконостаси е по-свободно. На вторият, по-горен ред икони, непосредствено над Светите двери се изобразява Тайната вечеря. От двете ѝ страни са разположени икони със сцени от живота на Христос и Богородица. Третият ред започва с иконата на Исус Христос в царско или архиерейско облекло, а от двете му страни икони на св. Богородица и св. Йоан Предтеча в молитвена поза. Отляво и отдясно са разположени иконите на светите апостоли. В четвъртия ред са иконите на старозаветните пророци и праведници. Централната и най-издигната част на иконостаса се увенчава с Разпятието.[2] Под него обикновено е изобразен череп (на Адам), а кръстът стъпва върху него. Кръстът в горната част съдържа два интерпретативни пласта – на буквално ниво той изобразява хълма Голгота с разпнатия Христос, а символично – небето. [1]
Не всички иконостаси имат четири реда икони. Понякога в най-долния, нисък ред, под първия стои конзолен ред от икони, които изобразяват невинаги канонично уточнени сцени.[2]
Иконостасът в описания вид не е застъпен в католическия храм.
Източници
- ↑ а б Коева, Маргарита. Българският православен иконостас
- ↑ а б в Коев, Тодор и Георги Бакалов. Християнски справочник. С., ИК Анубис, 2001, с. 73. ISBN 954-426-406-X
- ↑ а б Коева, Маргарита. Богослужебни последования, тайнства и обряди, извършвани в православния храм.
Външни препратки
- Флоренски, Павел. Иконостасът,
- Флоренски. Иконостас. София, Изд. Лик, 1994.