Трапец: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 78.159.136.174 (б.), към версия на 95.43.243.139
Етикет: Отмяна
м без   интервал; козметични промени
Ред 1: Ред 1:
{{без източници}}
{{без източници}}
[[Картинка:Trapezoid2.png|мини|трапец]]
[[Файл:Trapezoid2.png|мини|трапец]]
'''Трапецът''' е [[равнина (математика)|равнинна]] [[геометрия|геометрична]] фигура. Дефинира се като [[четириъгълник]], в който поне една двойка срещуположни страни са [[успореден|успоредни]].
'''Трапецът''' е [[равнина (математика)|равнинна]] [[геометрия|геометрична]] фигура. Дефинира се като [[четириъгълник]], в който поне една двойка срещуположни страни са [[успореден|успоредни]].


Успоредните страни се наричат '''основи''' на трапеца — долна и горна. Другите две страни се наричат '''бедра'''. Отсечките, свързващи срещуположните ъгли, се наричат '''диагонали'''. Отсечката, свързваща средите на бедрата на трапеца, се нарича '''средна основа'''.
Успоредните страни се наричат '''основи''' на трапеца — долна и горна. Другите две страни се наричат '''бедра'''. Отсечките, свързващи срещуположните ъгли, се наричат '''диагонали'''. Отсечката, свързваща средите на бедрата на трапеца, се нарича '''средна основа'''.


==Видове трапеци ==
== Видове трапеци ==
* Трапец, чиито бедрa са равни и ъглите при основата му са равни, се нарича '''равнобедрен'''.
* Трапец, чиито бедрa са равни и ъглите при основата му са равни, се нарича '''равнобедрен'''.
* Трапец, един от ъглите на който е прав, се нарича '''правоъгълен'''.
* Трапец, един от ъглите на който е прав, се нарича '''правоъгълен'''.


==Свойства==
== Свойства ==
* Средната основа на трапеца е успоредна на основите и е равна на полусбора им.
* Средната основа на трапеца е успоредна на основите и е равна на полусбора им.
* '''Обобщена теорема на Талес''': Успоредните прави, пресичащи страните на ъгъл, отсичат от страните на ъгъла пропорционални отсечки.
* '''Обобщена теорема на Талес''': Успоредните прави, пресичащи страните на ъгъл, отсичат от страните на ъгъла пропорционални отсечки.
* При равнобедрения трапец ъглите при основата са равни.
* При равнобедрения трапец ъглите при основата са равни.
* При равнобедрения трапец диагоналите са равни.
* При равнобедрения трапец диагоналите са равни.
Ред 34: Ред 34:
Ако по-малката основа е много близо до нула, формулата се превръща в [[Херонова формула|Хероновата формула]].
Ако по-малката основа е много близо до нула, формулата се превръща в [[Херонова формула|Хероновата формула]].


''Частен случай''. Площта на равнобедрен трапец с ъгъл при основата равен на 30<sup>0</sup> и радиус на вписаната окръжност '''<math>r</math>''', ще бъде равна на:
''Частен случай''. Площта на равнобедрен трапец с ъгъл при основата равен на 30<sup>0</sup> и радиус на вписаната окръжност '''<math>r</math>''', ще бъде равна на:


: '''<math>S=8r^2</math>'''
: '''<math>S=8r^2</math>'''

Версия от 14:39, 5 януари 2020

трапец

Трапецът е равнинна геометрична фигура. Дефинира се като четириъгълник, в който поне една двойка срещуположни страни са успоредни.

Успоредните страни се наричат основи на трапеца — долна и горна. Другите две страни се наричат бедра. Отсечките, свързващи срещуположните ъгли, се наричат диагонали. Отсечката, свързваща средите на бедрата на трапеца, се нарича средна основа.

Видове трапеци

  • Трапец, чиито бедрa са равни и ъглите при основата му са равни, се нарича равнобедрен.
  • Трапец, един от ъглите на който е прав, се нарича правоъгълен.

Свойства

  • Средната основа на трапеца е успоредна на основите и е равна на полусбора им.
  • Обобщена теорема на Талес: Успоредните прави, пресичащи страните на ъгъл, отсичат от страните на ъгъла пропорционални отсечки.
  • При равнобедрения трапец ъглите при основата са равни.
  • При равнобедрения трапец диагоналите са равни.
  • Около всеки равнобедрен трапец може да се опише окръжност.
  • Ако сборът от дължините на основите на трапеца е равен на сбора от дължините на бедрата, то в него може да се впише окръжност.
  • В трапеца средите на основите и пресечните точки на диагоналите и на продълженията на бедрата лежат на една права.
  • Сборът от големините на ъглите, прилежащи на бедрата, е 180°.

Лице на трапец

Ако а и b са основите на трапец и h е височината му, лицето на трапеца се изчислява по формулата

Изразът е дължината на средната основа на трапеца и поради това лицето може да се разглежда като произведение от дължините на височината и средната основа.

Ако са известни дължините на четирите страни на трапеца a, b, c, d (a е дължината на основата), то лицето му се намира по формулата

Тази формула не работи, ако основите а и с са равни, тъй като ще имаме деление с нула. В този случай трапецът е успоредник и се използва друга формула.

Ако по-малката основа е много близо до нула, формулата се превръща в Хероновата формула.

Частен случай. Площта на равнобедрен трапец с ъгъл при основата равен на 300 и радиус на вписаната окръжност , ще бъде равна на: