Астролабия

Персийска астролабия от XVIII век

Астролабия е един от най-древните астрономически уреди появили се за първи път в древна Гърция. Вероятно първообразът на астролабията е дело на древногръцкият астроном Хипарх (около 180—190 — 125 преди новата ера), а уредът за измерване на положението на звездите е създаден от Клавдий Птолемей (ІІ век) . По-късно арабите усъвършенстват астролабията и започват да я използват за определяне на часа, продължителността на деня и нощта, за някои математически изчисления и дори за астрологически изчисления. В периода на разцвет на арабския халифат ІХ – ХІ век астролабиите са широко разпространени. За тяхната направа са необходими познания от областта на математиката, (проективна геометрия, отчитане на сферичните небесни координати и др.) и астрономия (определяне на координатите на постоянните звезди, отчитане на движението на Слънцето и Луната и др.) – а именно тези науки бурно се развиват в арабския свят. Приблизително около Х и ХІ век астролабиите стават известни в западна Европа. Първо се използват арабски уреди, а по-късно те се изработват в европейски работилници. През XVI век при изработването им започват да се отчитат европейските географски широчини за да може този уред по-добре да бъде приспособен към европейските условия. Европейските майстори занаятчии, подобно на арабските си предшественици, отделят специално внимание на художественото оформление на астролобията и тя става модна колекционерска вещ в кралските дворове.