ЦК на КПСС: Разлика между версии
м замяна с n-тире |
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
||
Ред 23: | Ред 23: | ||
== Секретариат на ЦК == |
== Секретариат на ЦК == |
||
В |
В неговия състав влизат само секретарите на ЦК на КПСС. |
||
През [[1990]] в състава на Секретариата на ЦК са включени още 5 члена, които не са секретари на ЦК на КПСС. |
През [[1990]] в състава на Секретариата на ЦК са включени още 5 члена, които не са секретари на ЦК на КПСС. |
Версия от 19:03, 6 февруари 2020
Централният комитет на КПСС (до есента на 1917: ЦК на РСДРП; 1917-1918 ЦК на РСДРП(б); 1918-1925 ЦК на РКП(б); 1925-1952 ЦК на ВКП(б)) е висш партиен орган, заседаващ в промежутъците между конгресите на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС). Рекорден по численост състав на ЦК на КПСС, 412 члена, е избран на XXVIII-я конгрес на КПСС (1990). На Пленумите на ЦК се избират Политбюро (или Президиум), Секретариат, Оргбюро на ЦК и Комисия по партийния контрол (1934-1990).
Политбюро на ЦК на КПСС
Политбюро на ЦК на КПСС е най-висшия партиен орган, ръководещ политическата работа на ЦК между неговоте Пленуми. Като постоянен орган действа след VII-мия конгрес на РКП(б). Решава важни политически, икономически и вътрешнопартийни въпроси.
В периодът 1952-1966 се нарича „Президиум на ЦК на КПСС“.
Теоретически Политбюро се избира на пленумите на ЦК на КПСС, но на практика то се избира едва след XXVIII-я конгрес на КПСС. (До 1991 КПСС има проведени 28 конгреса).
В състава на Политбюро на ЦК на КПСС влизат членове на Политбюро, кандидат-членове на Политбюро, и секретарите на ЦК на КПСС.
Политбюро на ЦК на КПСС се състои от 10 члена през 20-те години до 25. По правило в състава на Политбюро на ЦК на КПСС влизат:
- Генералният секретар на ЦК на КПСС,
- Председателят на Съвета на министрите на СССР,
- Председателят на Президиума на Върховния съвет на СССР,
- Министрите на отбраната и външните работи,
- Първите секретари на ЦК Украинската комунистическа партия,
- Московския и/или Ленинградския ГК на КПСС.
По времето на Никита Хрушчов в състава на Президиума на ЦК започват да се включват и първите секретари на комунистическите партии на някои от съветските републики. Тази традиция се запазва и по-късно, за да се стигне до 1990-1991 г., когато в състава на Политбюро влизат всички първи секретари на ЦК на комунистическите партии на съветските републики (в това число и на двете комунистически партии на Естония).
Секретариат на ЦК
В неговия състав влизат само секретарите на ЦК на КПСС.
През 1990 в състава на Секретариата на ЦК са включени още 5 члена, които не са секретари на ЦК на КПСС.
Оргбюро на ЦК
Този орган съществува в периода 1919-1952 г., но тъй като фактически дублира дейността на Секретариата и по тази причина не играе реална роля.
Генерален секретар на ЦК на КПСС
- В периодът 1918-1919 Председателя на ЦК на КПСС се е наричал Председател на Секретариата на ЦК на РКП(б), през 1919-1922 - Ответствен секретар на ЦК на РКП(б), през 1953-1966 – Първи секретар на ЦК на КПСС
- До назначаването на Сталин през 1922 длъжността на Ответствения секретар на ЦК е чисто техническа и не е свързана с партийното ръководство. Но няколко години преди това се налага практиката ответствените секретари на местните партийни комитети да са и техни ръководители.
- 1918-1919 - Яков Свердлов
- 1919 - Елена Стасова
- 1919-1921 - Николай Крестински
- 1921-1922 - Вячеслав Молотов
- 1922-1952 - Йосиф Сталин
- През 1934 г. длъжността на Генералния секретар е премахната с решение на XVII-я конгрес на ВКП(б), и всички секретари на ЦК формално стават равни. На практика това решение не е изпълнено. През 1952-1953 също формално нито един от секретарите на ЦК не е „Първи“, а на заседанията на Политбюро и ЦК председателства Председателя на Съвета на министрите на СССР.
- 1953-1964 - Никита Хрушчов
- 1964-1982 - Леонид Брежнев
- 1982-1984 - Юрий Андропов
- 1984-1985 - Константин Черненко
- 1985-1991 - Михаил Горбачов
ЦКК на КПСС
Централната контролна комисия (ЦКК) на КПСС се избира на конгресите на КПСС, както и ЦК. Рекордно голям състав (около 120 члена) е избран на XV-я конгрес ВКП(б) през декември 1925. След което пленумите на ЦКК избирали Президиум на ЦКК. На XIX-я конгрес на КПСС (1952) в ЦКК са избрани рекордно малко членове (37). На следващите пленуми на ЦКК Президиума на ЦКК не се избира. Но на XXVIII-я конгрес на КПСС (1990) отново в ЦКК са избрани голям брой членове. I-ят пленум на ЦКК избира отново Президиум на комисията. А от април 1991 Президиумът на ЦКК има свое бюро.