Плувиално езеро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Плейстоценски езера и реки в пустинята Мохаве
Утайки от плувиалното езеро Маникс (Плейстоцен) в пустинята Мохаве близо до Барстоу, Калифорния. 
Езерата в Западните Съединени щати през Ледниковата епоха.

Плувиалното езеро е тяло от вода, натрупана в басейн, поради по-голяма влага в резултат от изменения в температурата или валежите. Тези интервали на по-голяма наличност на влага не винаги са съпътстващи с ледникови периоди. Плувиалните езера са обикновено затворени езера, които заемат ендорейски басейни. Плувиалните езера, които са изпарени и пресъхнали също така се наричат и „блестящи“.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Думата произлиза от латинската pluvia, което означава „дъжд“.

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Плувиалните езера представляват промени в хидрологичния цикъл: влажният цикъл генерира големи езера, а сухият цикъл води до пресъхване на езерата, оставяйки големи плоски равнини. Натрупаните утайки показват изменението на нивото на водата. По време на ледниковите периоди, когато нивото на тези езера е доста високо, калните утайки се утаяват и биват депозирани. Понякога между ледниците (междуледникови) могат да се натрупат солени утайки поради сухата атмосфера и изпарението на езерото., сухия климат и изпаряване на „Речна вода“.

Няколко плувиални езера се образуват в югозападната част на САЩ по време на заледяването през късния плейстоцен. Едно от тях е езерото Бонвил в Западна Юта, което обхваща площ от около 19 000 квадратни мили (49 000 км2). Когато езерото Бонвил е достигало максималното си водно ниво, тогава е било с около 300 фута (300 м) по-високо от това на Голямото солено езеро

Пресни водни мекотели са намерени в наноси от тиня на езерото Сеарлс в Калифорния и предполагат, че температурата на водата някога е била около 7 градуса по Целзий (или 4 градуса по Целзий) по-хладна от сегашната температура. Радиовъглеродното датиране на най-младите екземпляри датира от 24 000 до 12 000 години. 

Образуване[редактиране | редактиране на кода]

Когато топлият въздух от сухите райони срещне охладен въздух от ледниците, се създава време, което е облачно, хладно и дъждовно. Този влажен климат е бил обичаен през последния ледников период в Северна Америка и причинява повече валежи и така надвишава изпарението. Увеличаването на валежите запълва дренажния басейн и се образува езеро. 

По време на междуледниковите периоди климатът отново става сух и причинява изпаряване и последващо пресъхване на езерата. 

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  1. Goudie, A.S., 2013. and semi-arid geomorphology. Cambridge University Press. ISBN 978-1-107-00554-9
  2. „Pluvial“. Dictionary.com. 2010. Посетен на 6 октомври 2010.
  3. Easterbrook, Don J. (1999). Surface Processes and Landforms. Upper Saddle River, NJ: Prentice-Hall, Inc.
  4. Chernicoff, Stanley (1995). Geology, An Introduction to Physical Geology. New York, NY: Worth Publishers.
  5. Lutgens, Frederick K.; Tarbuck, Edward J. (1987). The Earth, An Introduction to Physical Geology. Columbus, OH: Merrill Publishing Company.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pluvial lake в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​