Стафан Брун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стафан Брун
Стафан Брун в Нощта на изкуствата, 2008 г.
Стафан Брун в Нощта на изкуствата, 2008 г.
Роден8 ноември 1955 г. (68 г.)
Професияжурналист, писател
Националност Финландия
Активен период1990-
Жанртрилър
Уебсайт
Стафан Брун в Общомедия

Стафан Феликс Брун (на фински: Staffan Bruun) е популярен финландски журналист и писател, автор на бестселъри в жанровете трилър и сатиричен трилър.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 ноември 1955 г. в Хелзинки, Финландия. Племенник е на Патрик Брун (1920 – 2007), професор по история в Академия „Обо“. Завършва гимназия през 1974 г. Учи журналистика в Шведския университет на социалните науки от 1975 г. до 1977 г.

След завършването си работи като репортер към телевизията в периода 1977 – 1978 г. и към „Fagersta Posten“ през 1978 – 1979 г. От 1980 г. е журналист и главен редактор на най-разпространения финландско-шведски вестник „Хювудстадсбладет“, в който има репутацията на дързък и язвителен автор. Бил е кореспондент във Финландия на шведския вестник „Aftonbladet“ в периода 1980 – 1995 г. От 1997 г. е кореспондент на шведския вестник „Expressen“. През 2009 г. е удостоен с наградата „Topeliusvägen“ за журналистически постижения.

От 1989 г. Стафан Брун заедно с Стефан Лундберг стартира сатиричната съботна радио-програма „Честна рамка“. До 1995 г. тя се излъчва по „Radio One“, а след това на „Radio Vega“.

Първата книга на Брун „Givakt! Fru minister“ от 1990 г. е документално представяне на Елизабет Рен, първата в света жена министър на отбраната.

В периода 1994 – 1996 г. заедно с Стефан Лундберг пише за телевизионния сериал „Ще гледам звездите“. През 2003 г. в съавторство с Мат Ломбака е автор на популярния криминален телевизионен минисериал „Operation Stella Polaris“.

Брун е считан за един от асовете на криминалния жанр сред представителите на своето поколение. Произведенията му са много популярни и изненадващо пророчески. Те се характеризират със своята социална критика и ирония към политиката, политиците и монополите, а героите на романите му често са с реални прототипи в обществото.

Стафан Брун живее в Хелзинки и през лятото отива на Аландските острови. Той женен и баща на три деца. Обича да гледа футбол и дори е бил треньор на футболен отбор в периода 1990 – 1992 г.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Серия „Детективи“ (Deckare)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Club Domina (1992)
  2. Svit 740 (1993)
  3. Kannibalen (1994)
  4. Ayatollan (1995)
  5. Rubelcasinot (1996)
  6. Kinesisk rulett (2002)
  7. Pizza al-Qaida (2004)
  8. Fällan i Brunnsparken (2005)
  9. Sibirisk cocktail (2006)
  10. Struggling Love (2008)
    Struggling Love: Бърт Кобат и тайният запис на „Бийтълс“, изд.: ИК „Колибри“, София (2012), прев. Росица Цветанова
  11. Tenorens dotter (2012)

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Fest på barrikaderna (2001)

Сатира[редактиране | редактиране на кода]

в съавторство със Стефан Лундберг за радио програмата „Open Front“
  • Oförskämt (2003)
  • Tänker högt (2004)
  • Bakfram (2005)
  • Näsan i blöt (2006)
  • Ut ur skåpet (2007)
  • Tala är guld (2008)
  • Tjockare än någonsin (2009)
  • Utskrattade (2010)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Givakt! Fru minister (1990)
  • Boken om Nokia (1999) – в съавторство с Мос Уолън
  • Evig Soldat (2007) – репортажи от войните със снимки на Ханс Пол

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]