Страничнопетнист гущер

	Страничнопетнист гущер
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
разред:	Люспести (Squamata)
семейство:	Phrynosomatidae
род:	Петнисти игуани (Uta)
вид:	Страничнопетнист гущер (U. stansburiana)
	Научно наименование
	Uta stansburiana Baird & Girard, 1852
	Разпространение
	Страничнопетнист гущер в Общомедия
	[ редактиране ]

Страничнопетнистите гущери (Uta stansburiana) са вид дребни влечуги от семейство Phrynosomatidae.

Разпространени са в сухите райони на северно Мексико и западните Съединени американски щати.^[2] Достигат дължина на тялото без опашката около 60 милиметра, като женските са малко по-дребни. Видът е известен с характерния полиморфизъм, при който има три обособени форми на мъжките, имащи различна окраска и следващи различни размножителни стратегии.^[3]

Бележки

↑ Uta stansburiana (Baird & Girard, 1852). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
↑ IUCN Red List of Threatened Species // apiv3.iucnredlist.org. Посетен на 6 април 2021.
↑ Sinervo, B.; C.M. Lively (1996). „The rock–paper–scissors game and the evolution of alternative male strategies“. Nature. 380 (6571): 240 – 243. doi:10.1038/380240a0. S2CID 205026253.

Тази статия, свързана с влечуги, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Uta stansburiana (Baird & Girard, 1852). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

[2] IUCN Red List of Threatened Species // apiv3.iucnredlist.org. Посетен на 6 април 2021.

[3] Sinervo, B.; C.M. Lively (1996). „The rock–paper–scissors game and the evolution of alternative male strategies“. Nature. 380 (6571): 240 – 243. doi:10.1038/380240a0. S2CID 205026253.

[1]

[2]

[3]