Тлака
Тла̀ка е традиционна форма на взаимопомощ на роднини, съседи и съселяни в България. Тя е официална практика докъм средата на XX век.[1]
Осъществява се при селскостопанска работа, снабдяване с дървен материал, строеж на къща. Най-често тлака се събира в неделя, когато стопаните не работят на своя имот. Тя се прави, когато има нужда – при оран, по време на жътва, белене и ронене на царевица, чукане на слънчоглед. Помощта е безплатна, като единственото задължение на стопанина е да нахрани помагачите.[1]
Други наименования
[редактиране | редактиране на кода]- Намолба – тлака в трънския говор.[2][3]
- Меджѝя – тлака в Южна България[4]
- Межа̀ – в едно от значенията си е диалектна дума за седянка, тлака; меджия, меджо[5]
- Меджо̀[6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4403.
- ↑ Бешлийска, Виктория. Глина. Първо издание. София, Софтпрес, 2020. ISBN 978-619-151-634-6. с. 251.
- ↑ Помощ в РБЕ
- ↑ Меджия в РБЕ
- ↑ РБЕ
- ↑ РБЕ
Тази статия, свързана с етнография, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.