Том Ракман
| Том Ракман | |
| Роден |
1974 г.
|
|---|---|
| Учил в | Университет на Торонто |
Том Ракман (роден през септември 1974 г.)[1] е англо-канадски писател.
Неговият дебютен роман „Неудачниците“ (The Imperfectionists, 2010) му донася световна слава. Творбата разказва за група журналисти в Рим, които се мъчат да оцелеят по време на колапса на традиционните новинарски медии. Книгата се превръща в световен бестселър, преведен на 25 езика,[2] а продуцентската компания на Брад Пит, Plan B, купува правата за филма.[3]
Ракман е роден в Лондон, Англия, но е израснал във Ванкувър, Канада. Учи кино в Университета на Торонто. Получава магистърска степен по журналистика от Колумбийския университет. По-късно изучава поведенчески науки в Лондонското училище по икономика.
Ракман започва кариерата си като редактор на международни новини в централата на „Асошиейтед Прес“ в Ню Йорк. По-късно е изпратен в офиса в Рим като чуждестранен кореспондент. Премества се в Париж, за да се посвети на белетристиката. Докато е там, сътрудничи на „Ню Йорк Таймс“ и „Интернешънъл Хералд Трибюн“.[4]
След успеха на „Неудачниците“ се отдава изцяло на художествената литература, като същевременно работи за „Ню Йорк Таймс“, „Вашингтон Поуст“, „Уолстрийт Джърнъл“, „Ню Йоркър“ и „Атлантик“.[5]
Романът му The Italian Teacher, разказващ за проблемния син на известен американски художник, е номиниран за наградата Costa за най-добър роман.[6] Първият му и единствен към 2024 г. сборник с разкази Basket of Deplorables, чието действие се развива в САЩ по време на управлението на Тръмп, е номиниран за наградата за кратък разказ Edge Hill.[7] Ракман е авторът в сянка на биографичната книга We Are Bellingcat от Елиът Хигинс, основател на онлайн разследващия колектив, известен с разкриването на престъпления, като отравянето на Скрипал.[8]
Ракман живее в Лондон и е колумнист в канадския вестник The Globe & Mail. Негови творби са включени два пъти в антологиите за най-добри канадски есета.[9][10]
Баща му е психологът Стенли Ракман. Неговият брат Гидеон Ракман е колумнист на „Файненшъл Таймс“, а сестра му Карла е историк на изкуството. Сестра им Емили умира от рак на гърдата през 2012 г.[11]
Творби
[редактиране | редактиране на кода]Романи и разкази
[редактиране | редактиране на кода]- „Неудачниците“ (издателство „Кръг“, 2010), включен в дългия списък за наградата Giller[12] и носител на наградата на канадските автори[13]
- Възходът и падението на Тули Зилберберг (издателство „Кръг“, 2014)
- Basket of Deplorables (2017), избран за наградата Edge Hill за най-добър сборник с разкази[14]
- The Italian Teacher (2018), избран за наградата Costa за най-добър роман[15]
- The Imposters (2023)[16]
Нехудожествена литература
[редактиране | редактиране на кода]- We Are Bellingcat (2021) от Елиът Хигинс (написан с Том Ракман)[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ The Imperfectionists - a novel by Tom Rachman - About Tom // Архивиран от оригинала на 2013-05-27. Посетен на 2013-07-01.
- ↑ Bethune, Brian. Tom Rachman's latest novel asks: can a great artist be a good father? // Macleans.ca. Посетен на 2024-04-29. (на английски)[неработеща препратка]
- ↑ Brad Pitt buys rights to 'The Imperfectionists' // EW.com. Посетен на 2024-04-29. (на английски)
- ↑ The Debut // University of Toronto Magazine. Посетен на 2024-04-29. (на американски английски)
- ↑ Articles // Tom Rachman. Посетен на 2024-04-29. (на английски)
- ↑ Clark, Clare. The Italian Teacher by Tom Rachman review – great art and monstrous selfishness // The Guardian. 2018-12-25. Посетен на 2024-04-29.
- ↑ Previous shortlists and winners // The Edge Hill Short Story Prize. Посетен на 2024-04-29. (на британски английски)
- ↑ а б Harding, Luke. We Are Bellingcat by Eliot Higgins review – the reinvention of reporting for the internet age // The Guardian. 2021-02-01. Посетен на 2024-04-29.
- ↑ Best Canadian Essays 2023 // Biblioasis. Посетен на 2024-04-29. (на американски английски)
- ↑ Best Canadian Essays 2025 // Biblioasis. Посетен на 2024-04-29. (на американски английски)
- ↑ How I mourned my sister through the books she left behind // Washington Post. 27 May 2016. Посетен на 30 May 2016.
- ↑ Scotiabank Giller Prize 2010 Announces Its Longlist // www.scotiabank.com. Посетен на 2018-11-23.
- ↑ Winners of CAA Literary Awards Revealed - The BPC // www.thebpc.ca. Посетен на 2018-11-23. (на американски английски)
- ↑ Shortlist 2018 // Short Story. 2018-06-18. Посетен на 2018-11-23.
- ↑ Shortlist for 2018 Costa Book Awards announced // Evening Standard. Посетен на 2018-11-23.
- ↑ Review | For an aging novelist, the blurring lines of fact and fiction // Washington Post. 2023-07-23. Посетен на 2024-03-07.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Tom Rachman в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
