Направо към съдържанието

Улрих Аугсбургски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Улрих Аугсбургски
Ulrich von Augsburg
епископ на Аугсбург
Роден
890 г.
Починал
4 юли 973 г. (83 г.)
ПогребанАугсбург, Федерална република Германия

РелигияКатолическа църква[1]
Канонизация
Празник4 юли
Семейство
БащаХугбалд I фон Дилинген
Братя/сестриДитвалд фон Дилинген
Улрих Аугсбургски в Общомедия

Свети Улрих Аугсбургски (на немски: Heilige Ulrich I, Ulrich von Augsburg, Uodalrîh; Ulrich von Dillingen; на латински: Uodalricus; * 890, Витислинген или Аугсбург; † 4 юли 973, Аугсбург) е като Улрих I епископ на Аугсбург от 923 до 973 г. По времето на унгарските нашествия през 10 век той защитава град Аугсбург.

Улрих е син на гауграф Хугбалд I фон Дилинген († 909).[2] Той произлиза от благородническия род Хупалдинги, прародителите на графовете на Дилинген.[3] Майка му Дитбурга (също Титбурга, † сл. 923) произлиза от германската кралска фамилия, дъщеря е на Бурхард от род Бурхардинги.

От 900 до 908 г. той следва в абатството Санкт Гален. След това служи при чичо си Адалберо, епископ на Аугсбург и след неговата смърт през 909 г. отива на родителските си земи.

Улрих става епископ на Аугсбург на 28 декември 923 г. чрез номинирането му от източнофранкския крал Хайнрих I. По времето на унгарските нашествия той окрепва през 926 г. град Аугсбург.

Улрих е близък довереник и приятел на Ото I и е в свитата му най-малко петнадесет пъти. През Лиудолфинското въстание (952 – 954) той е на страната на краля. По-късно, заедно с епископ Хартберт от Хур, той допринася за мирния договор между Ото I и въстаналия му син Лиудолф.

Той допринася за победата на крал Ото I Велики над Унгария в битката на Лехското поле (8 до 10 август 955). След тези боеве Улрих се издига в най-горното съсловие на могъщите в Германия. Улрих получава от Ото привилегията да сече монети. Той ходи на поклонение в Рим най-малко четири пъти.

На 4 юли 973 г. Улрих умира в Аугсбург и е погребан в построения от него гроб в отново възстановената църква „Св. Афра“ в Аугсбург.

На 3 февруари 993 г. той е канонизиран за Светия от папа Йоан XV. Чества се на 4 юли.

  • Gerhard von Augsburg, Vita Sancti Uodalrici. Die älteste Lebensbeschreibung des heiligen Ulrich. Universitätsverlag C. Winter, Heidelberg 1993, ISBN 3-8253-0018-8 (Editiones Heidelbergenses; 24).
  • Grandaur, Georg:, Das Leben Oudalrichs, Bischofs von Augsburg. Europäischer Geschichtsverlag, Paderborn, 2011, ISBN 978-3-86382-148-7
  • Georg Kreuzer, Ulrich (Udalrich, Uodalricus). In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 14, Bautz, Herzberg 1998, ISBN 3-88309-073-5, Sp. 1560 – 1562.
  • Cawley, Charles, Profile of Hupald and his children, Foundation for Medieval Genealogy
  • Franz Xaver Bischof, Die Kanonisation Bischof Ulrichs auf der Lateransynode des Jahres 993. In: Weitlauff Manfred (Hrsg.): Bischof Ulrich von Augsburg 890 – 973. Seine Zeit – sein Leben – seine Verehrung. Weißenhorn 1993, S. 199.
  • Karl Uhlirz: Ulrich, Bischof von Augsburg. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 39, Duncker & Humblot, Leipzig 1895, S. 215 – 221
  • Friedrich Zoepfl: Dillingen. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 720
  • Adolf Layer: Die Grafen von Dillingen. In: Jahrbuch des Historischen Vereins Dillingen an der Donau Bd. 75, Dillingen 1973.
  1. ulrch // Посетен на 14 октомври 2020 г.
  2. Ulrich v.Dillingen Bischof v.Augsburg, ww-person.com
  3. von Kiburg-Dillingen, fmg.ac