Направо към съдържанието

Франкфуртски мирен договор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Франкфуртски мирен договор
Информация
Подписване7 ноември 1871 г.
МястоФранкфурт на Майн, Германска империя
ПодписалиАдолф Тиер
Ото фон Бисмарк
Франкфуртски мирен договор в Общомедия
Монументът „Ангел на мира“, издигнат в Мюнхен за 25-годишнината от подписването на договора

Франкфуртският мирен договор (на немски: Friede von Frankfurt; на френски: Le traité de Francfort) е подписан във Франкфурт на Майн на 10 май 1871 г., отбелязвайки края на Френско-пруската война.

Условията на договора, смятани за несправедливи от французите, създават голяма неприязън и вражда към Германия, позната като реваншизъм. Френското възмущение от условията на мира непряко довеждат до оплетени съюзи преди и след началото на Първата световна война.

Договорът:

  • потвърждава границата между Френската трета република и Германската империя, към която е присъединена областта Елзас и лотарингския департамент Мозел (обединени в Елзас-Лотарингия);
  • дава възможност на живеещите в споменатите по-горе райони до 1 октомври 1872 да решат дали да задържат своята френска националност и да емигрират, или да останат в територията и да станат германски граждани;
  • поставя рамка за оттеглянето на германските сили през определени местности;
  • задължава Франция да плати военни обезщетения от 5 милиарда франка (до три години);
  • потвърждава приемането на Вилхелм I като германски император;
  • изисква военна окупация на части от Франция докато не се платят обезщетенията (за изненада на Германия, Франция бързо успява да ги плати).

Договорът също изяснява:

  • използването на плавателни водни пътища за свързване на Елзас-Лотарингия;
  • търговията между двете държави;
  • освобождаването на военнопленниците.

Фактори, повлияли на границата

[редактиране | редактиране на кода]
Украса по случай края на Френско-пруската война на площад във Франкфурт (1871)

До 1871 областта Елзас-Лотарингия е била част от Франция, но хората, живеещи там, в голяма част са били етнически германци. Франция не събира езикова информация при преброяване на населението, така че единственият начин по онова време да се определят различията в езика били осигурени от германски студенти.

Германската войска взема контрол над Елзас до Вогезите и областта между Тионвил и Мец като изискване за защита на Германия. Най-важно е, че военните в Германия получават контрол на пътя между Тионвил и Мец като най-важена област за контрол при евентуални бъдещи войни с Франция.

Природните ресурси в областта Елзас-Лотарингия (желязна руда и въглища) изглежда не играят роля в борбата на Германия за присъединяването на тези части. Основното желание на империята е обединение на германския народ.

След Първата световна война

[редактиране | редактиране на кода]

Областта Елзас-Лотарингия е върната обратно на Франция според Верасайския мирен договор от 1919 г.

  • Hawthorne, Richard (Jan, 1950). "The Franco-German Boundary of 1871", World Politics, pp. 209-250.
  • Eckhardt, C.C. (май 1918). "The Alsace-Lorraine Question", The Scientific Monthly, Vol. 6, No. 5, pp. 431-443.