Франц Каспар фон Щадион
| Франц Каспар фон Щадион | |
| княжески епископ на Лавант | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 13 февруари 1704 г.
|
| Религия | Католическа църква[1] |
| Герб | |
 Герб на епископството Лавант, ок. 1605 | |
| Франц Каспар фон Щадион в Общомедия | |
Франц Каспар фон Щадион (на немски: Franz Caspar von Stadion; * 16 януари 1637 или 1644, Солотурн; † 13 февруари 1704) от стария благороднически род фон Щадион от Елзас, е княжески епископ на Лавант в Словения (1673 – 1704).[2]
Живот
[редактиране | редактиране на кода]
Той е най-големият син (от 10 деца) на Йохан Кристоф фон Щадион (1610 – 1666/1662), амтман на епископа на Вюрцбург в Тримберг, и съпругата му Мария Агнес фон Ощайн (1610 – сл. 1632/сл. 1664), дъщеря на Йохан Георг фон Ощайн († 1635) и Агнес Фауст фон Щромберг. Майка му е племенница на Йохан Хайнрих фон Ощайн (1579 – 1646), княжески епископ на Базел (1628 – 1646). Брат е на граф Йохан Филип I фон Щадион (1652 – 1742), обер-дворцов майстер в Курфюрство Майнц, и Георг Хайнрих фон Щадион (1640 – 1716), който има служба в катедралния деканат във Вюрцбург. Чичо е на Франц Конрад фон Щадион и Танхаузен (1679 – 1757), княжески епископ на Бамберг (1753 – 1757).
Франц Каспар става домхер в Залцбург, Бамберг и Вюрцбург, а от 1673 г. е свещеник в Лавант. На 21 октомври 1673 г. е избран за епископ на Лавант и е помазан за епископ на 31 март 1674 г.[3]
През 1686 г. той и братята му са издигнати на имперски фрайхер.[4]
Франц Каспар построява голяма барокова църква (днес поклонническата църква „Мария Лорето“/„Черната Мадона“) между 1683 и 1687 г. в Каринтия. В нея той по-късно през 1719 г. е преместен и получава гробен паметник. Първо е погребан в катедралната църква. Разходите за пренасянето му поема брат му Йохан Филип.[5][6]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Constantin von Wurzbach: Stadion, Franz Caspar von. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 37. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1878, S. 27
- Karlmann Tangl: Reihe der Bischöfe von Lavant. Johann Leon, Klagenfurt 1841, S. 228 – 229.
- Erwin Gatz: Die Bischöfe des Heiligen Römischen Reiches. 1448 bis 1648. Ein biographisches Lexikon. Duncker & Humblot, Berlin 1996, ISBN 3-428-08422-5.
- Constantin von Wurzbach: Stadion, das Grafenhaus, Genealogie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 37. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1878, S. 22 – 25.
- Constantin von Wurzbach: Stadion, das Grafenhaus, Wappen. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 37. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1878, S. 34 f.
- Stiefenhofer, Dominikus (1880), Chronik der gräflichen Familie von Stadion. Oberstadion: Typoskript.
- Stadion von und zu Tannhausen, Grafen J. Siebmacher´s Grosses Wappenbuch, Band 30, Die Wappen des böhmischen Adels, Neustadt an der Aisch 1979, Seite 172, Wappentafel 76.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ stadf // Посетен на 14 октомври 2020 г.
- ↑ Franz Kaspar von Stadion, Bischof von Lavant, geneall.net
- ↑ Bishop Franz Caspar von Stadion, Bishop of Lavant, Slovenia, catholic-hierarchy.org
- ↑ Clemens Brodkorb, Reinhard Heydenreuter, Erwin Gatz: Die Wappen der Hochstifte, Bistümer und Diözesanbischöfe im Heiligen Römischen Reich 1648 – 1803, Verlag Schnell und Steiner, 2007, S. 313, ISBN 379541637X
- ↑ Webseite zur Wallfahrtskirche mit Erwähnung von Bischof Stadion
- ↑ Webseite zur Geschichte der Wallfahrtskirche // Архивиран от оригинала на 2015-11-24. Посетен на 2021-06-07.
